Бернхард II (Брауншвайг-Люнебург): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 18:59, 5 август 2016

Бернхард II (Шаблон:Lang-de, * пр. 1452, † 9 февруари 1464) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг) е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург, 41. епископ на Хилдесхайм от 1452 до 1458 г. и от 1457 до 1464 г. княз на Люнебург.

Той е първият син на херцог Фридрих II от Брауншвайг-Люнебург (1418–1478) и съпругата му Магдалена фон Бранденбург (1412–1454), дъщеря на курфюрст Фридрих I от Бранденбург.^[1]

През 1453 г., по желание на епископ Магнус фон Хилдесхайм, Бернхард e избран за негов коадютор и след смъртта му става негов наследник.^[2] През 1457 г. баща му го извиква обратно, предава му управлението на Княжество Люнебург и се оттегля в манастир.

Бернхард II се жени през 1463 г. за Матилда фон Шауенбург († 22 юли 1468), дъщеря на граф Ото II фон Холщайн-Шауенбург. Бракът е бездетен.

След смъртта на бездетния Бернхард II през 1464 г. управлението в Княжество Люнебург поема по-малкият му брат Ото V Победоносни. През 1466 г. вдовицата му Матилда фон Шауенбург се омъжва втори път за княз Вилхелм I от Брауншвайг-Волфенбютел (1392–1482).

Източници

↑ Christa Geckler: Die Celler Herzöge – Leben und Wirken 1371–1705. Georg Ströher, Celle 1986, ISBN 3-921744-05-8. OCLC 255990175.
↑ Ferdinand Spehr: Bernhard von Braunschweig-Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 418.

Външни препратки

3

[1] Christa Geckler: Die Celler Herzöge – Leben und Wirken 1371–1705. Georg Ströher, Celle 1986, ISBN 3-921744-05-8. OCLC 255990175.

[2] Ferdinand Spehr: Bernhard von Braunschweig-Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 418.

[1]

[2]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 Той е първият син на херцог [[Фридрих II (Брауншвайг-Люнебург)|Фридрих II от Брауншвайг-Люнебург]] (1418–1478) и съпругата му Магдалена фон Бранденбург (1412–1454), дъщеря на [[курфюрст]] [[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих I от Бранденбург]].<ref>Christa Geckler: Die ''Celler Herzöge – Leben und Wirken 1371–1705''. Georg Ströher, Celle 1986, ISBN 3-921744-05-8. OCLC 255990175.</ref>
-През 1453 г., по желание на епископ Магнус фон Хилдесхайм, Бернхард e избран за негов ''коадютор''  и след смъртта му става негов последник.<ref>Ferdinand Spehr: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Bernhard_von_Braunschweig-L%C3%BCneburg ''Bernhard von Braunschweig-Lüneburg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 418.</ref> През 1457 г. баща му го извиква обратно, предава му управлението на [[Княжество Люнебург]] и се оттегля в [[манастир]].
+През 1453 г., по желание на епископ Магнус фон Хилдесхайм, Бернхард e избран за негов ''коадютор''  и след смъртта му става негов наследник.<ref>Ferdinand Spehr: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Bernhard_von_Braunschweig-L%C3%BCneburg ''Bernhard von Braunschweig-Lüneburg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 418.</ref> През 1457 г. баща му го извиква обратно, предава му управлението на [[Княжество Люнебург]] и се оттегля в [[манастир]].
 Бернхард II се жени през 1463 г. за Матилда фон Шауенбург († 22 юли 1468), дъщеря на граф Ото II фон Холщайн-Шауенбург. Бракът е бездетен.