Троп: Разлика между версии
Облик
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 6x А|А(Б) |
Заместване на съдържанието на страницата с „Мама ми смени пелените“ Етикет: Премахване на съдържание |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Мама ми смени пелените |
|||
{{обработка|форматиране,препратки}} |
|||
'''Тропите''' са единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл;— напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др. |
|||
'''Стилистични (или още реторични) фигури''' — художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на много единични или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.) |
|||
==Тропи== |
|||
* |
|||
'''[[Алегория]]''' — при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човека се изразява чрез предмет, явление, животно. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека — лъв — смелост, заек — страх, лисица хитрост, вълк — алчност, змия — коварство, магаре — упорство, мечка — груба сила, мравка — трудолюбие, щурец — безгрижие и др. |
|||
'''[[Метонимия]]та''' — свързва два обекта на базата на някаква зависимост между тях. |
|||
Метонимиите биват например по: |
|||
* общност на мястото — Върхът отговори с други вик: Вазов) — вместо „опълченците, които са на върха“; |
|||
* общност на действието — Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни (Елин Пелин) — вместо „майсторите с трион, тесла, длето, брадва“; |
|||
* принадлежност на обекта — Повзри се в живота, и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема (Никола Вапцаров) — вместо „идеите, творчеството на Ботев“; |
|||
* съотношение между материал и продукт — желязото срещат с железни си гърди (Иван Вазов) — вместо „железните оръжия“; |
|||
* съотношение съд и съдържание — тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) — вместо „количеството вино в чашките“ и др. |
|||
'''[[Синекдоха]]та''' е с характеристики, много близки до метонимията. При нея видовото название представя родовото |
|||
Например |
|||
* хляб вместо храна; |
|||
* член на класа представя целия клас — Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско… |
|||
Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава… и към чорбаджият и духовенството (Христо Ботев); |
|||
* частта представя цялото — при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) — вместо „бащин дом“, |
|||
'''[[Оксиморон]]ът''' е вид стилистично средство — троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората. |
|||
'''[[Хипербола]]та''' се гради върху силно преувеличение на количество и качество, |
|||
срв.: Далече, / цял век далече са от мен / миражите на вчерашния ден (Пейо Яворов). |
|||
'''[[Литота]]та''' е противоположна на хиперболата — чрез нея се осъществява омаловажаващо, сдържано утвърждаване на някакво положително качество или определени признаци се представят като едва забележими и дори липсващи, |
|||
напр. имам си мъжленце — нося си го в кошничка (народна песен); ти не си лишен от дарбица книжовна (Стоян Михайловски). |
|||
== Фигури == |
|||
=== Типове фигури === |
|||
Основно разграничение: фигури на речта и фигури на мисълта. Към първия тип най-общо се отнасят лексикалните средства, фигури които са една дума, това са по-опростеният тип фигури като сравнение и прочее. Фигурите на мисълта имат по-сложен характер и могат да се отнасят до концепциите. Например метафората може да е фигура на речта, но и фигура на мисълта в зависимост от конкретната употреба. |
|||
=== Фигури на речта === |
|||
'''[[Антитеза]]''' — съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. |
|||
Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти: |
|||
# Един предмет на речта с два противоположни признака. Той е ту весел, ту тъжен. Тя понякога плаче, понякога се смее. Тук се разкрива сложната и противоречива същност на предмета на речта |
|||
# Два отделни предмета на речта с противоположни признаци Иван е учен, честен, смел. докато Стоян е глупав, подъл, страхлив |
|||
# Два противопоставени предмета на речта със свои характеристики |
|||
'''[[Контраст]]ът''' е много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости — картини, образи, описания на душевни състояния и др. Може антитезата да е в основата на контраста както в цитирания пример от „Черна песен“ на Димчо Дебелянов. |
|||
'''[[Оксиморон]]''' — чрез тази фигура предметът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, голям малък човек, плаче смеейки се |
|||
'''[[Градация]]''' — при тази фигура началното значение се степенува възходящо. |
|||
Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение митонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи. Във всеки следващ израз значението се разраства, емоционалният тон на изказ също се градира. |
|||
'''[[Инверсия]]''' — буквално значи обръщане на словореда. Тази фигура е широко разпространена в българския фолклор и в личното творчество, особено в поезията, |
|||
срв. Соломон, тоя тиран развратен (Христо Ботев); |
|||
И когато потъмнеят висините ведросини (Христо Ясенов). |
|||
'''[[Риторичен въпрос|Риторичният въпрос]]''' е зададен не за да получи отговор, а за да съсредоточи вниманието на реципиента върху определен проблем — Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? (Й. Йовков). |
|||
'''[[Паралелизъм]]''' е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст. Например двойката Яворови стихове с враг врагувам — мяра според мяра, / с благ благувам — вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст |
|||
'''[[Асонанс]]''' е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението.Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настан'''е''' в'''е'''ч'''е'''р, м'''е'''с'''е'''ц изгр'''ее''', зв'''е'''зди обсипят свода н'''е'''б'''е'''с'''е'''н, гора зашуми, вятър пов'''ее''', Балканът п'''ее''' хайдушка п'''е'''с'''е'''н“. |
|||
'''[[Алитерация]]''' е стилистична фигура, обратна на асонанса, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близки думи. Алитерацията се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено при кратки фрази. Пример: '''Р'''а'''н'''о е '''Р'''а'''дк'''а '''р'''а'''н'''и'''л'''а. |
|||
'''[[Етимологична фигура]]''' е синтактична конструкция, при която думи с еднакъв корен са свързани в израз. |
|||
Този похват е характерен както за фолклорните песни, така и за личното творчество, например: |
|||
струна невеста '''РАНО ПОДРАНИ''' |
|||
Идиот тъп съм аз! |
|||
'''[[Анафора]]''' е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения.Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката |
|||
'''[[Епифора]]''' е стилистична фигура, обратна на анафората, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази. Чрез епифора в поезията се постига и т.нар. „омонимична рима“. Често се среща в белите стихове. |
|||
=== Фигури на мисълта === |
|||
* [[Алюзия]] |
|||
* [[Ирония]] |
|||
* [[Сарказъм]] |
|||
== Вижте също: == |
|||
* [[Антиметабола]] |
|||
* [[Антономазия]] |
|||
* [[Апосиопеза]] |
|||
== Източници == |
|||
* Иван Г. Илиев. Епитетът в славянобългарската агиография от 14-15 век. Пловдив. Пигмалион. 2005 |
|||
* [http://ivanilievlogosmaster.blogspot.com/2012/10/xiv-xv.html Епитетът в славянобългарската агиография...] |
|||
* Мартин Димитров- Учебник по Български. |
|||
[[Категория:Тропи| ]] |
Версия от 13:49, 24 октомври 2016
Мама ми смени пелените