Оброчна плочка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Оброкът е предмет, който се обрича на бог, като се поставя в неговото свято място – светилище, храм, църква или домашен олтар. Оброкът се поставя с цел да се измоли божието благоволение и божията помощ за постигане на целите на молителя или в знак на благодарност за изпълнена молба. В периода на римската власт в [[Тракия]], голямо разпространение придобиват т.н. оброчни плочки с релефни изображения на богове и богини, понякога придружени с надписи, в които се отбелязват тракийските богове с имена заместители, съответстващи на божества от римския и гръцкия пантеон, с които почитаната хипостаза на тракийския бог е в хармонична връзка. Понякога богът е обозначен с неговата функция, чрез съответния гръцки, римски или тракийски термин. Понякога към името на бога стои обозначение, съответстващо на мястото в което се намира светилището му. В надписите може да видим и имената на посветителите. Най-често срещаният образ, е на конник – ловуващ, връщащ се от лов или благославящ света и своите поклонници. Този безименен персонаж е наречен в науката [[Тракийски конник]] или Тракийски Херос. Той въплъщава всички други изобразени на оброчните плочки мъжки божества, които се явяват негови хипостази в тракийската интерпретация на култа. Върховното тракийско мъжко божество преодолява редица препятствия, победите при което му осигуряват прехода от Херос към Бог. Това е именно пътят на тракийския цар, който безсмъртства, по думите на Херодот, бидейки Херой, Бог и жрец на своя култ. |
Оброкът е предмет, който се обрича на бог, като се поставя в неговото свято място – светилище, храм, църква или домашен олтар. Оброкът се поставя с цел да се измоли божието благоволение и божията помощ за постигане на целите на молителя или в знак на благодарност за изпълнена молба. В периода на римската власт в [[Тракия]], голямо разпространение придобиват т.н. оброчни плочки с релефни изображения на богове и богини, понякога придружени с надписи, в които се отбелязват тракийските богове с имена заместители, съответстващи на божества от римския и гръцкия пантеон, с които почитаната хипостаза на тракийския бог е в хармонична връзка. Понякога богът е обозначен с неговата функция, чрез съответния гръцки, римски или тракийски термин. Понякога към името на бога стои обозначение, съответстващо на мястото в което се намира светилището му. В надписите може да видим и имената на посветителите. Най-често срещаният образ, е на конник – ловуващ, връщащ се от лов или благославящ света и своите поклонници. Този безименен персонаж е наречен в науката [[Тракийски конник]] или Тракийски Херос. Той въплъщава всички други изобразени на оброчните плочки мъжки божества, които се явяват негови хипостази в тракийската интерпретация на култа. Върховното тракийско мъжко божество преодолява редица препятствия, победите при което му осигуряват прехода от Херос към Бог. Това е именно пътят на тракийския цар, който безсмъртства, по думите на Херодот, бидейки Херой, Бог и жрец на своя култ. |
||
<center><gallery caption=" Оброчни плочки в Археологически музей - Бургас"> |
|||
Image: Оброчна плочка с релеф на Тракийския конник, с.Горица, Бургаска област.jpg| Оброчна плочка с релеф на Тракийския конник, с.Горица, Бургаска област |
|||
Image: Оброчни плочки на Херакъл на Тракийския конник.jpg| Оброчни плочки на Херакъл на Тракийския конник |
|||
Image: Оброчна плочка с релеф на Тракийския конник, Деултум.jpg | Оброчна плочка с релеф на Тракийския конник, Деултум |
|||
</gallery></center> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 09:42, 28 юни 2017
Оброкът е предмет, който се обрича на бог, като се поставя в неговото свято място – светилище, храм, църква или домашен олтар. Оброкът се поставя с цел да се измоли божието благоволение и божията помощ за постигане на целите на молителя или в знак на благодарност за изпълнена молба. В периода на римската власт в Тракия, голямо разпространение придобиват т.н. оброчни плочки с релефни изображения на богове и богини, понякога придружени с надписи, в които се отбелязват тракийските богове с имена заместители, съответстващи на божества от римския и гръцкия пантеон, с които почитаната хипостаза на тракийския бог е в хармонична връзка. Понякога богът е обозначен с неговата функция, чрез съответния гръцки, римски или тракийски термин. Понякога към името на бога стои обозначение, съответстващо на мястото в което се намира светилището му. В надписите може да видим и имената на посветителите. Най-често срещаният образ, е на конник – ловуващ, връщащ се от лов или благославящ света и своите поклонници. Този безименен персонаж е наречен в науката Тракийски конник или Тракийски Херос. Той въплъщава всички други изобразени на оброчните плочки мъжки божества, които се явяват негови хипостази в тракийската интерпретация на култа. Върховното тракийско мъжко божество преодолява редица препятствия, победите при което му осигуряват прехода от Херос към Бог. Това е именно пътят на тракийския цар, който безсмъртства, по думите на Херодот, бидейки Херой, Бог и жрец на своя култ.
-
Оброчна плочка с релеф на Тракийския конник, с.Горица, Бургаска област
-
Оброчни плочки на Херакъл на Тракийския конник
-
Оброчна плочка с релеф на Тракийския конник, Деултум
Източници
- http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=learn&exp=arch Археологически музей Бургас