Болшевизъм: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикет: етикет: премахнати източници/бележки |
Премахната редакция 9021496 на 31.211.132.174 (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|форматиране, правопис, енциклопедичност, повече източници за отделните твърдения}} |
{{обработка|форматиране, правопис, енциклопедичност, повече източници за отделните твърдения}} |
||
[[Файл:Kustodiev The Bolshevik.jpg|280px|мини|Б. М. Кустодиев ''Болшевик''. [[1920]]. [[Третяковска галерия]]]] |
[[Файл:Kustodiev The Bolshevik.jpg|280px|мини|Б. М. Кустодиев ''Болшевик''. [[1920]]. [[Третяковска галерия]]]] |
||
'''Болшеви́к''' е член на [[ляв комунизъм|ляво революционно]], а според много автори – ляво-екстремистко<ref>{{икона|ru}} ''Кенез Питер'' Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.ecsocman.edu.ru/images/pubs/2004/10/17/0000180606/007Ashin.pdf Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.rg.ru/2006/06/28/cipco-extremizm.html Александр Ципко, политолог, |
'''Болшеви́к''' е член на [[ляв комунизъм|ляво революционно]], а според много автори – ляво-екстремистко<ref>{{икона|ru}} ''Кенез Питер'' Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.ecsocman.edu.ru/images/pubs/2004/10/17/0000180606/007Ashin.pdf Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.rg.ru/2006/06/28/cipco-extremizm.html Александр Ципко, политолог, „Российская газета“ – Федеральный выпуск № 4103 от 28 июня 2006 г.]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://his95.narod.ru/lec16_22.htm доц. Рыбаков С. В. Вторая половина XIX—XX вв. Курс лекций. Ч. I1. Под ред. академика Личмана Б. В. Уральский гос. тех. ун – т, Екатеринбург, 1995]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://i-r-p.ru/page/stream-library/index-2147.html Р. Г. Ланда. Политический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3]</ref><ref>{{икона|ru}} Гейфман А. Революционный террор в России,1894-1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997—448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“, </ref> крило на [[Руска социалдемократическа работническа партия]] (РСДРП) след разцепването на партията на болшевики и [[меншевики]]. През пролетта на [[1917]] те се отделят в Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики). Думата „болшевик“ първоначално отразява факт от гласуване по време на конгрес на партията през 1903 г., но впоследствие отразява две фракции на РСДРП: едната е от привърженици на „максимална“ програма (отстоява пълното унищожение на буржоазната класа и създаване на работническо движение), след 1912 г. тя получава името болшевишка; и другата – от привърженици на „минимална програма“ на партията (отстоява правата на дребната буржоазия и селяните), наричани след това „меншевики“. Образуването на двете фракции е през 1903 г., на втория конгрес на партията и те са все още заедно през 1910 г., когато представители на РСДРП влизат в третата [[Дума (парламент)|Дума]]. Фактическото разцепление става много по-късно. |
||
Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на [[Германска социалдемократическа партия|германската социалдемократическа партия]]. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката Теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 г. те се придържат към Марксистките си убеждения. |
Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на [[Германска социалдемократическа партия|германската социалдемократическа партия]]. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката Теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 г. те се придържат към Марксистките си убеждения. |
Версия от 18:02, 13 декември 2018
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, правопис, енциклопедичност, повече източници за отделните твърдения. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Болшеви́к е член на ляво революционно, а според много автори – ляво-екстремистко[1][2][3][4][5][6] крило на Руска социалдемократическа работническа партия (РСДРП) след разцепването на партията на болшевики и меншевики. През пролетта на 1917 те се отделят в Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики). Думата „болшевик“ първоначално отразява факт от гласуване по време на конгрес на партията през 1903 г., но впоследствие отразява две фракции на РСДРП: едната е от привърженици на „максимална“ програма (отстоява пълното унищожение на буржоазната класа и създаване на работническо движение), след 1912 г. тя получава името болшевишка; и другата – от привърженици на „минимална програма“ на партията (отстоява правата на дребната буржоазия и селяните), наричани след това „меншевики“. Образуването на двете фракции е през 1903 г., на втория конгрес на партията и те са все още заедно през 1910 г., когато представители на РСДРП влизат в третата Дума. Фактическото разцепление става много по-късно.
Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на германската социалдемократическа партия. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката Теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 г. те се придържат към Марксистките си убеждения.
Източници
- ↑ ((ru)) Кенез Питер Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13
- ↑ ((ru)) Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит
- ↑ ((ru)) Александр Ципко, политолог, „Российская газета“ – Федеральный выпуск № 4103 от 28 июня 2006 г.
- ↑ ((ru)) доц. Рыбаков С. В. Вторая половина XIX—XX вв. Курс лекций. Ч. I1. Под ред. академика Личмана Б. В. Уральский гос. тех. ун – т, Екатеринбург, 1995
- ↑ ((ru)) Р. Г. Ланда. Политический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3
- ↑ ((ru)) Гейфман А. Революционный террор в России,1894-1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997—448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“,
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большевик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |