Атомизъм: Разлика между версии
м формат, меп, кат |
м ... |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Атомизъм''' е [[философия|философско]] учение според което [[атом]]ът е най-малката градивна частица на [[вселена]]та. |
'''Атомизъм''' е [[философия|философско]] учение според което [[атом]]ът е най-малката градивна частица на [[вселена]]та. Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма. |
||
Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности. |
|||
==Индия== |
|||
В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата [[вайшешика]]. |
|||
==Антична философия== |
|||
Европейската атомистика възниква в Древна Гърция. |
|||
==Школа на атомистите== |
|||
Атомизмът е създаден от представителите на до-сократическия период на древногръцката философия, и по-точно от [[Левкип]] и неговия ученик [[Демокрит Абдерски]]. Съгласно тяхното учение съществуват само атоми и пустота. Атомите — са най-малките неделими частици, не възникващи и не изчезващи, качествено еднородни, непроницаеми (не съдържащи в себе пустота) същности (частици), които имат определена форма. Атомите са безчислени, така както пустота е безкрайна. Форма на атомите е безкрайно разнообразна. Атомите са първооснова на всичко съществуващо, на всяка чувствено всяко нещо, чиито свойства се определят от формата на атомите |
|||
==Демокрит== |
|||
Според [[Демокрит]] възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими иключително малки частици - атоми. |
|||
==Платон== |
|||
Привърженик на атомизма е бил [[Платон]], който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници). |
|||
==Епикурейство== |
|||
[[Епикур]], основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя. |
|||
В поемата на древноримския [[Епикурейство|епикуреец]] [[Лукреций]] «За природана на нещата» атомите за първи път са характеризирани като телесни («телца» — корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философи атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите. |
|||
==През възраждането и малко по-късно== |
|||
Привърженици на атомизма са [[Галилео Галилей|Галилей]], [[Пиер Гассенди|Гассенди]] и др. |
|||
Пиер Гассенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици. |
|||
{{мъниче}} |
{{мъниче}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Антична философия]] |
||
[[az:Atomistika]] |
[[az:Atomistika]] |
||
Версия от 18:55, 2 май 2007
Атомизъм е философско учение според което атомът е най-малката градивна частица на вселената. Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма. Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности.
Индия
В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата вайшешика.
Антична философия
Европейската атомистика възниква в Древна Гърция.
Школа на атомистите
Атомизмът е създаден от представителите на до-сократическия период на древногръцката философия, и по-точно от Левкип и неговия ученик Демокрит Абдерски. Съгласно тяхното учение съществуват само атоми и пустота. Атомите — са най-малките неделими частици, не възникващи и не изчезващи, качествено еднородни, непроницаеми (не съдържащи в себе пустота) същности (частици), които имат определена форма. Атомите са безчислени, така както пустота е безкрайна. Форма на атомите е безкрайно разнообразна. Атомите са първооснова на всичко съществуващо, на всяка чувствено всяко нещо, чиито свойства се определят от формата на атомите
Демокрит
Според Демокрит възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими иключително малки частици - атоми.
Платон
Привърженик на атомизма е бил Платон, който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници).
Епикурейство
Епикур, основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя. В поемата на древноримския епикуреец Лукреций «За природана на нещата» атомите за първи път са характеризирани като телесни («телца» — корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философи атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите.
През възраждането и малко по-късно
Привърженици на атомизма са Галилей, Гассенди и др. Пиер Гассенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици.
