Хилдегард Кнеф

Хилдегард Кнеф Hildegard Knef
германска актриса, певица и писателка
1969 г.
Родена	Хилдегард Фрида Албертине Кнеф 28 декември 1925 г. Улм, Ваймарска република
Починала	1 февруари 2002 г. Берлин, Федерална република Германия
Погребана	Берлин, Федерална република Германия
Работила	актриса, певица, писателка
Актьорска кариера
Активност	1944–2001
Семейство
Баща	Ханс Теодор Кнеф
Майка	Фрида Аугусте Грьон
Партньор	Борис Виан
Деца	Христина Антония
Уебсайт	www.hildegardknef.de Страница в IMDb
Хилдегард Кнеф в Общомедия

Хилдегард Кнеф на концерта си на 5 март 1995 г. в Берлин

Хилдегард Кнеф (на немски: Hildegard Knef) e германска актриса, певица и автор.

Биография

Родена е на 28 декември 1925 г. в Улм. Рожденото ѝ име е Хилдегард Фрида Албертине Кнеф (Hildegard Frieda Albertine Knef), а между 1948 и 1968 г. носи името Хилдегарде Неф. Дъщеря е на фламандско говорещия търговец на тютюн и прокурист Ханс Теодор Кнеф и съпругата му Фрида Аугусте Грьон. През 1926 г. баща ѝ умира от сифилис и майка ѝ се премества с дъщеря си в Берлин, където Хилдегард посещава „Рюкерт-Лицеум“ в тогавашния квартал Шьонеберг. През 1933 г. майка ѝ се омъжва за кожарския фабрикант Вилхелм Вулфестиг; от този брак се ражда нейния полубрат джаз музикантът Хайнц Вулфестиг (1936 – 1977).

На 15-годишна възраст започва обучение като рисувач в трикфилмовия отдел на UFA – филмово студио в Берлин. През 1943 г. започва да учи за артистка. През 1944 г. започва афера с режисьора Евалд фон Демандовски, който е и продуцент на филмовата фирма „Тобис“. Преди края на войната, през 1944 и 1945 г., тя започва да играе във филми.

През 1945 г. започва да участва в представления в кабаре и театър. Първите си театрални роли получава през 1946 г. от режисьора Болеслав Барлог. През 1946 г. Волфганг Стаудте ѝ дава роля в първия следвоенен немски филм, „Die Mörder sind unter uns“ (Убийците са между нас), който я прави международно известна.

Омъжва се на 15 декември 1947 г. за контрол-офицера Курт Хирш (до 1952 г.).

За филма „Film ohne Titel“ (Филм без заглавие) през 1948 г. получава в Локарно наградата за най-добра женска роля. В началото на 1948 г. е поканена в Америка и получава 7-годишен договор в Холивуд, който ѝ носи голям седмичен чек, но никакви роли.

Хилдегард Кнеф е момичето на първата страница на първия брой на новото списание Щерн. Тя става първата голяма германска звезда след войната.

През 1950 г. получава американско гражданство и се връща обратно в Германия, за да снима „Die Sünderin“ (Грешницата).

През октомври 1951 г. издава първата си плоча („Ein Herz ist zu verschenken“ или Едно сърце е за подаряване).

Заради скандалите и протестите по филма тя се връща обратно в Холивуд, където играе във филми на 20th Century Fox.

През 1955 г. дебютира на Бродуей в Musical Silk Stockings.

През 1957 г. се връща обратно в Германия и се отдава на кариерата си на певица. 1959 г. се запознава в Англия с втория си съпруг, още женения Дейвид Камерън, с когото е омъжена от 1962 до 1976 и има с него дъщеря Христина Антония (* 16 май 1968).

1965 г. пише първия си музикален текст за песента „Werden Wolken alt?“ (Остаряват ли облаците?).

1970 г. Кнеф издава автобиографичната си книга „Der geschenkte Gaul“, която e бестселър и се превежда на 17 езици. 1975 г. е болна от рак на гърдата и издава книгата „Das Urteil“ (Присъдата) за болестта рак, която е на второ място в бестселър списъка на САЩ и се развежда с Дейвид Камерън след 14-години брак. Наградена е 1975 г. с Bundesverdienstkreuz.

През 1977 г. Кнеф се омъжва трети път, за Паул фон Шел, който е с 15 години по-млад.

През 1982 г. се мести в Лос Анжелис. През 1989 г. се връща отново в Германия с големи финансови задължения. На 27 юни 2001 г. получава отново немско гражданство.

Умира на 1 февруари 2002 г. около 2 часа през нощта на 76-годишна възраст от акутна пневмония. Погребана е на 7 февруари 2002 г. в почетен гроб в Берлин.

Личен живот

Омъжва се три пъти. Има дъщеря Христина Антония (наричана „Тинта“).

Библиография

• 1970 Der geschenkte Gaul. Bericht aus einem Leben. Wien u.a.: Molden, ISBN 3-217-00858-8.
• 1972 Ich brauch Tapetenwechsel. Wien u.a.: Molden, ISBN 3-217-00457-4.
• 1975 Das Urteil oder der Gegenmensch. München u.a.: Molden, ISBN 3-217-00654-2.
• 1976 (в съавторство с Ханс Косац) Heimweh-Blues. Berlin: Freund. ISBN 3-921532-03-5.
• 1978 Nichts als Neugier. Interviews zu Fragen der Parapsychologie. München: Goldmann, ISBN 3-442-03690-9.
• 1982 So nicht. Hamburg: Knaus, ISBN 3-8135-8092-X.
• 1983 Romy. Betrachtung eines Lebens. Hamburg: Knaus, ISBN 3-8135-0443-3

Външни препратки

• Официален фансайт (с живот в дати, филмография, дискография, библиография и галерия от снимки
• Интервю с Хилдегард Кнеф от 1995 г.
• Хилдегард Кнеф във filmportal.de
• Würdigung und Foto von Hildegard Knef