Преглед на кода на Тевтонски орден

{{Рицарски орден
| име = Тевтонски орден
| картинка = Coat of arms of the Teutonic Order.svg
| картинка-описание = Герб на тевтонските рицари
| девиз = Helfen – Wehren – Heilen ({{lang|bg|Помощ – Защита – Лечение}})
| години на съществуване = [[1190]] – настояще
| пълно име = Орден на немските братя от дома на Света Мария в Йерусалим
| латинско име = Ordo domus Sanctae Mariae Theutonicorum Ierosolimitanorum
| друго име = тевтонски рицари, германски братя
| подчинен на = [[папа|римския папа]], [[Германски император|германския кайзер]]
| църква = [[Римокатолическа църква]]
| покровител = Дева Мария, св.[[Георги Победоносец]], св.[[Елисавета Унгарска|Елисавета от Тюрингия]]
| основател = [[Хайнрих Валпот фон Басенхайм]]
| дата на основаване = 1190 г.
| тип = духовно-рицарски орден
| функция = 
| участие в = [[Кръстоносни походи|Кръстоносните походи]], [[Северни кръстоносни походи]], [[Битка на Чудското езеро]] (1242), [[Битка при Таненберг]] (1410)
| отличителни знаци = бяла мантия с черен кръст
| съвременен статут = действащ
| численост = 1000
| щаб-квартира = [[Орденсбург Мариенбург|Мариенбург]] (до [[1466]] г.), [[Кьонигсберг]] ([[1466]] – [[1525]] г.), [[Бад-Мергентхайм|Мергентхайм]] ([[1525]] – [[1809]] г.), [[Виена]] (от 1809 г.)
| велик магистър = [[Бруно Платер]]
| известни ръководители = [[Хайнрих Валпот фон Басенхайм]], [[Херман фон Залца]], [[Зигфрид фон Фойхтванген]], [[Винрих фон Книпроде]], [[Конрад фон Юнгинген]]
}}

'''Тевтонският орден''' (''тевтонски'' произхожда от [[латински език|латинското]] ''teutonicus'' – ''немски'') е третият голям [[рицарски орден]], основан по времето на кръстоносните походи в [[Палестина]] след Ордена на йоанитите ([[Малтийски орден|Малтийския орден]]) и Ордена на [[тамплиери]]те. Германският орден функционира и в наши дни.

== Основаване на ордена ==
[[Файл:Teutonic state 1455.png|300px|мини|ляво|Земи на Тевтонския орден през 1455 г.]]
По време на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] през [[1190]] г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта [[Акра (Израел)|''Сен Жан д`Акр'']] (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в [[Галилея]]. [[Араби]]те завоюват града 3 години по-рано ([[1187]]), но преди това още от [[1104]] г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на [[Хоспиталиери|хоспиталиерите-йоанити]]. Понеже [[Йерусалим]] и [[Яфа]] са загубени, кръстоносците под предводителството на [[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]] се борят ожесточено.

На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в [[Палестина]] за почти един век. Тук Братството построява болница и църквата ''Св. Мария,'' и се нарича ''fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem'' (''Тевтонско братство към болницата на [[Дева Мария]] в [[Йерусалим]]''). По-късно ([[21 декември]] [[1196]]) [[Папа]] [[Целестин III]] дава на Братството привилегии като на другите ордени.

На голямо събрание през пролетта на 1198 г. немските рицари решават да превърнат братството в [[Рицарски орден]], приемайки правилата на [[йоанити]]те и [[тамплиери]]те. Папа [[Инокентий III]] признава новия духовно-рицарски орден на [[19 февруари]] [[1199]] г. с [[була]] и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.

Папа [[Хонорий III]] освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на [[1 октомври]] [[1218]] г., с което орденът получава почти неограничени права. На [[9 януари]] [[1221]] г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени – на [[Хоспиталиери|йоанитите]] и тамплиерите.

След [[Обсада на Акра (1291)|падането на Акра]] седалището на ордена се премества първо във [[Венеция]], след това в [[Мариенбург]], после в [[Кьонигсберг]], по-късно в [[Мергентхайм|Бад Мергентхайм]] и накрая във [[Виена]], където той остава и до днес.

== Устав ==
=== Наименования ===
* Орден на немските братя от ''дома на Света Мария'' в Йерусалим, Тевтонски орден
* {{lang|la|Ordo domus Sanctae Mariae Theutonicorum Ierosolimitanorum, Ordo Teutonicus}}
* {{lang|de|Orden der Brüder vom Deutschen Haus St. Mariens in Jerusalem, Deutschherrenorden}}.<ref>Срещат се и названията ''Kreuzritterorden (Орден на рицарите-кръстоносци)'', ''Deutschritterorden, Deutscher Ritterorden'', ''Deutscher Orden (Немски орден).''</ref>

=== Символи ===
* девиз: {{цитат|Helfen – Wehren – Heilen|Помагане – Защитаване – Лекуване}}
* емблема ([[герб]]): черен кръст на бяло поле, носен на [[Мантия (дреха)|мантията]].

=== Структура ===
Управлението и администрацията на ордена се основава на пирамидна йерархия – представителства в градовете ''(комендантства)'' и райони на влияние ''(балии)'' със съответните ръководители и местен административен апарат. До установяването на Орденстат тевтонците нямат собствена държава, но имат представителства и балии в много европейски държави и в Близкия изток.

[[Файл:Deutscher Orden in Europa 1300.png|ляво|мини|Европейски командории]]

== История в Европа ==
=== Борба за собствена територия ===
Военната сила на Тевтонския орден е забелязана от някои европейски владетели, които под предлога за „борбата с езичниците" искат да се разправят със своите съперници. Голямо влияние придобива великият магистър на ордена [[Херман фон Залца]] ''(1209 – 1239),'' получил значителни владения и средства и водил успешни преговори с папата и [[император на свещената римска империя|германския император]].

През 1211 г. кралят на [[Унгария]] [[Андраш II]] кани на помощ рицарите в борбата му срещу [[кумани]]те. Тевтонците се настаняват на границата на [[Трансилвания]] в областта Бурценланд, получавайки при това значителна [[автономия]]. Ордена е освободен от данъци и на практика управлява самостоятелно местното население. Тевтонците изграждат пет укрепления в Трансилвания, на които дават немски имена : Мариенбург, Шварценбург, Росенау, Кройцбург и Кронщад, През 1225 г. унгарските барони прогонват рицарите, тъй като виждат в Ордена заплаха за земите си. През 1217 г. Папа Хонорий III обявява кръстоносен поход против езичниците [[балти]] и [[померани]], които населяват земите на полския княз [[Конрад Мазовецки]]. През 1225 г. князът отправя молба за помощ към Попо фон Остерна, велик магистър на тевтонските рицари, като в замяна на това им обещава владеенето на [[Хелмно]] и завладените от тях територии. Тевтонските рицари настъпват и в [[Силезия]] през 1232 г. На източния бряг на р. [[Висла]] е построен първият [[форт]], дал начало на град [[Торун]].

Експанзивната тактика на рицарите е винаги последователна: след завладяване на земите местното население се покръства, строи се [[замък|замък-командория]], около който се заселват [[немци]] и започва активното експлоатиране на земите и ресурсите.

=== [[Орденстат (държава на Тевтонския орден)|Държава на ордена]] в Прусия ===
{{основна|Орденстат (държава на Тевтонския орден)}}
[[Файл:Marienburg 2004 Panorama.jpg|център|мини|800px|{{center|Панорамна снимка на крепостта [[Орденсбург Мариенбург]] в Малборк, Полша}}]]
Столица на Тевтонския орден става гр. [[Мариенбург]] (нем. ''Замък на Мария'', полски [[Малборк|''Малборк'']]). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия (днес главно на територията на Североизточна [[Полша]] и граничещата [[Калининградска област]] на [[Русия]]).

През 1237 г. Тевтонският орден се слива с остатъците на военното ''Братство на рицарите на меча'' (''Schwertbrüderorden'', основано през 1201 г. в [[Рига]], с емблема червен кръст на бяло поле) и така получава [[Ливония]]. При завладяването на [[Гданск]] (1308 г.) под лозунга ''Jesu Christo Salvator Mundi'' (''Исус Христос спасител на света'') е унищожено почти цялото местно полско население (около 10 000 местни жители), а на завладените територии идват немски преселници. По същото време е завладяна и [[Померания]]. Така към края на XIII век орденът фактически става самостоятелна държава.

=== Отношения с руските княжества и Литва ===
[[Файл:Teutonic Order 1410.png|мини|240px|Карта на Орденстат през 1410 г.]]
През 1239 – 1240 г. възниква реална възможност за координирана атака против руските княжества, които са отслабени от [[Монголска империя|монголското]] нашествие. В края на август 1240 г. орденът събира немските кръстоносци от [[Прибалтика]], [[Дания|датските]] рицари от [[Ревел]] и, след като си осигурява поддръжката на [[Папска курия|Папската курия]], нахлува в псковските земи и завзема [[Изборск]]. Опитът на псковското опълчение да си върне крепостта се проваля. Рицарите обсаждат и самия [[Псков]] и скоро го превземат, възползвайки се от предателство сред обсадените.

Тевтонските рицари нахлуват в пределите на [[Новгородска република|Новгородската република]] и построяват крепост в [[Копорие]]. В Новгород пристига [[Александър Невски]], който поема командването на новгородските войски и освобождава Копорие. Връща се в Новгород да прекара зимата, очаквайки подкрепления от [[Владимир (град)|Владимир]]. През март обединената армия освобождава Псков. На 5 април [[1242]] г. Александър Невски побеждава кръстоносците в [[битка на Чудското езеро|битката]] на замръзналото [[Чудско-Псковско езеро|Чудско езеро]]. Орденът е принуден да сключи мир и връща всички завзети земи.

[[Литва]] с времето става силно княжество и влиза впоследствие в съюз с [[Полша]]. Отношенията на ордена със съседите му са сложни и най-често вражески. През [[1410]] г. обединените полско-литовски войски нанасят съкрушително поражение на рицарите в [[битка при Таненберг|битката]] при [[Таненберг]]. Загиват повече от 200 кръстоносци и техният предводител. Тевтонският орден губи репутацията си на непобедим. През [[1411]] г. е подписан първият мирен договор в Торун.

=== От 1525 г. до днес ===
По време на реформацията Тевтонският орден става [[светски]] и [[Лутеранство|лутерански]]. Неговите източни владения се превръщат в Херцогство [[Прусия]] с резиденция (от 9 май 1525) [[Кьонигсберг]] (днес [[Калининград]]), а западните в – Херцогство [[Курландия]], и двете отначало под полска опека.

През [[1809]] г. [[Наполеон]] забранява ордена, който съществува до 1834 г. само в [[Австрия]]. През 1929 г. той се реорганизира като духовен орден. Забранен е от [[Националсоциалистическа германска работническа партия|национал-социалистите]] през 1938 – 1945 г.

Днешното седалище на Немския орден (''Deutscher Orden'') е [[Виена]], където има музей и архив. Понастоящем орденът наброява 1000 члена в 5 „провинции": Австрия, Германия, Италия, Чехия и Словения. Главните му задачи са духовната опека и грижата за болни и стари хора.

== Велики магистри на ордена ==
{{дребно2|1=
* (1198 – 1200) [[Хайнрих Валпот фон Басенхайм|Хайнрих Валпот]]
* (1200 – 1208) [[Ото фон Керпен]]
* (1208 – 1209) [[Хайнрих фон Туна]]
* (1210 – 1239) [[Херман фон Залца]]
* (1239 – 1240) [[Конрад фон Тюринген|Конрад Распе]]
* (1240 – 1244) [[Герхард фон Малберг]]
* (1244 – 1249) [[Хайнрих фон Хоенлое]]
* (1249 – 1252) [[Гюнтер фон Вюлерслебен]]
* (1252 – 1256) [[Попо фон Остерна]]
* (1256 – 1273) [[Ано фон Зангерхаузен]]
* (1273 – 1282) [[Хартман фон Хелдрунген]]
* (1283 – 1290) [[Буркхард фон Шванден]]
* (1290 – 1296) [[Конрад фон Фойхтванген]]
* (1297 – 1303) [[Готфрид фон Хоенлое]]
* (1303 – 1311) [[Зигфрид фон Фойхтванген]]
* (1311 – 1324) [[Карл фон Трир]]
* (1324 – 1330) [[Вернер фон Орзелн]]
* (1331 – 1335) [[Лутер фон Брауншвайг]]
* (1335 – 1341) [[Дитрих фон Алтенбург]]
* (1342 – 1345) [[Лудолф Кьониг фон Ватцау|Лудолф Кьониг]]
* (1345 – 1351) [[Хайнрих Дуземер фон Арфберг|Хайнрих Дуземер]]
* (1351 – 1382) [[Винрих фон Книпроде]]
* (1382 – 1390) [[Конрад Цьолнер фон Ротенщайн|Конрад Цьолнер]]
* (1391 – 1393) [[Конрад фон Валенрод]]
* (1393 – 1407) [[Конрад фон Юнгинген]]
* (1407 – 1410) [[Улрих фон Юнгинген]]
* (1410 – 1413) [[Хайнрих фон Плауен]]
* (1414 – 1422) [[Михаел Кюхмайстер]]
* (1422 – 1441) [[Паул фон Русдорф]]
* (1441 – 1449) [[Конрад фон Ерлихсхаузен]]
* (1450 – 1467) [[Лудвиг фон Ерлихсхаузен]]
* (1467 – 1470) [[Хайнрих Ройс фон Плауен]]
* (1470 – 1477) [[Хайнрих Рефле фон Рихтенберг|Хайнрих фон Рихтенберг]]
* (1477 – 1489) [[Мартин Трухзес фон Ветцхаузен|Мартин фон Ветцхаузен]]
* (1489 – 1497) [[Йохан фон Тифен]]
* (1498 – 1510) [[Фридрих фон Заксен (тевтонски велик магистър)|Фридрих фон Заксен]]
* (1510 – 1525) [[Албрехт фон Бранденбург-Ансбах|Албрехт фон Бранденбург]]
* (1527 – 1543) [[Валтер фон Кронберг]]
* (1543 – 1566) [[Волфганг Шутцбар]]
* (1566 – 1572) [[Георг Хунд фон Венкхайм|Георг фон Венкхайм]]
* (1572 – 1590) [[Хайнрих фон Бобенхаузен]]
* (1590 – 1618) [[Максимилиан III Хабсбург|Максимилиан фон Хабсбург]]
* (1618 – 1624) [[Карл Йозеф фон Хабсбург (1590-1624)|Карл фон Хабсбург]]
* (1625 – 1627) [[Йохан Ойстах фон Вестернах|Йохан фон Вестернах]]
* (1627 – 1641) [[Йохан Каспар фон Щадион|Йохан фон Щадион]]
* (1641 – 1662) [[Леополд Вилхелм фон Хабсбург|Леополд фон Хабсбург]]
* (1662 – 1664) [[Карл Йозеф фон Хабсбург (1649–1664)|Йозеф фон Хабсбург]]
* (1664 – 1684) [[Йохан Каспар фон Ампринген|Йохан фон Ампринген]]
* (1684 – 1694) [[Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург|Лудвиг фон Пфалц]]
* (1694 – 1732) [[Франц Лудвиг фон Пфалц-Нойбург|Франц фон Пфалц]]
* (1732 – 1761) [[Клеменс Август Баварски|Клеменс фон Байерн]]
* (1761 – 1780) [[Карл Александер фон Лотринген|Карл фон Лотринген]]
* (1780 – 1801) [[Максимилиан Франц фон Хабсбург|Франц фон Хабсбург]]
* (1801 – 1804) [[Карл Австрийски|Карл фон Тешен]]
* (1804 – 1835) [[Антон Виктор фон Хабсбург-Лотринген|Антон фон Хабсбург-Лотринген]]
* (1835 – 1863) [[Максимилиан Йозеф фон Хабсбург-Есте|Максимилиан фон Хабсбург-Есте]]
* (1863 – 1894) [[Вилхелм Франц фон Хабсбург-Лотринген|Вилхелм фон Хабсбург-Лотринген]]
* (1894 – 1923) [[Ойген фон Тешен]]
* (1923 – 1933) [[Норберт Клайн]]
* (1933 – 1936) [[Паул Хайдер]]
* (1936 – 1948) [[Роберт Шелцки]]
* (1948 – 1970) [[Мариан Тумлер]]
* (1970 – 1988) [[Илдефонс Паулер]]
* (1988 – 2000) [[Арнолд Виланд]]
* (от 2000 г.) [[Бруно Платер]]
}}

== Бележки ==
<references />

== Литература ==
* Marian Tumler, ''Der Deutsche Orden im Werden, Wachsen und Wirken bis 1400'', Wien 1954
* Hartmut Boockmann, ''Der Deutsche Orden: zwölf Kapitel aus seiner Geschichte'', München 1999
* Gerhard H. von Heyeden, ''Deutscher Ritterorden und die Kreuzzüge ins Baltikum. Der Deutschherrenorden in Geschichte und Gegenwart'', 2002

== Външни препратки ==
* [http://www.deutscher-orden.de Официална страница на ордена с исторически справки]

{{Тевтонски орден}}
{{Папски були за Тевтонския орден}}
{{Велики магистри на Тевтонския орден}}
{{Кръстоносни държави}}
{{Католически ордени}}

[[Категория:Тевтонски орден| ]]
[[Категория:Християнство в Австрия]]
[[Категория:Християнство в Германия]]
[[Категория:Култура в Калининград]]
[[Категория:Култура във Виена]]
[[Категория:История на Виена]]
[[Категория:Кьонигсберг]]