Направо към съдържанието

Трета англо-маратхска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трета англо-маратска война
Информация
Периодноември 1817 – февруари 1818
МястоСъвременния щат Махаращра и съседни области
РезултатФормален край на Маратхската империя и твърдо установяване на управлението на Британската източноиндийска компания в Индия
Страни в конфликта
Маратхска империя Британска източноиндийска компания
Командири и лидери
Пешва Баджи Рао IIФрансис Хейстингс
Сили
над 10 000над 10 000
Трета англо-маратхска война в Общомедия

Третата англо-маратхска война (1817 – 1818) е последният и решителен конфликт между Британската източноиндийска компания и Маратхската империя в Индия. Войната остава компанията в контрол на по-голямата част от Индия.

Ход на военните действия

[редактиране | редактиране на кода]

Войната започва с нашествие в маратхската територия от 110 400 войници на Компанията,[1] най-голямата такава британска сила, събирана в Индия. Войските се водят от генерал-губернатора Франсис Хейстингс и той е поддържан от сила под командването на генерал Томас Хислоп. Операциите започват с действия над пиндарите, банда от мюсюлмански и маратхски обирджии от Централна Индия.[2]

Силите на пешва (министър-председател) Баджи Рао II, последвани от силите на Мудходжи II Бхонсле от Нагпур и Малхарао Холкар III от Индор, се надигат срещу Британската компания. Натиск и дипломация убеждават четвъртия голям маратхски лидер Даулатрао Шинде от Гвалиор да остане неутрален, въпреки че губи контрол над Раджастан.

Британските победи са бързи и водят до разпадането на Маратхската империя и изгубването на маратхската независимост. Пешвата е победен в битките при Кхадки и Корегаон. Няколко по-малки битки се водят от силите на пешвата, за да предотвратят пленяването му.

Пешвата е в крайна сметка пленен и поставен в малко имение в Битхур, близо до Канпур. Повечето от неговата територия е анексирана и става част от Бомбайското президентство. Махараджата на Сатара е възстановен като владетел на територията си като княжеска държава. През 1848 г. Тази територия също е анексирана от Бомбайското президентство според доктрината за пропуска на лорд Далхуси. Бхонсле е победен в битката при Ситабулди, а Холкар в битката при Махудпур. Северната част на доминионите на Бхоснле в и около Нагпур, заедно с териториите на пешвата в Бунделкханд, са анексирани от Британска Индия като Територии Саугор и Нербуда.

Поражението на Бхоснле и Холкар също води до придобиването на маратхските кралсва Нагпур и Индор от британците. Наред с Гуалиор от Шинде и Джанси от пешвата, всички тези територии ставят княжески държави, признаващи британския контрол.

Британското военно умение в Индия е демонстрирано от бързите победи при Кхадки, Ситабарди, Махидпур, Корегаон и Сатара.

  1. Bakshi Ralhan, с. 261.
  2. „Thus, many Pindaris were originally Muslim or Maratha cavalrymen who were disbanded or found Pindari life better than formal military service...Most Pindaris professed to be Muslims, but some could not even repeat the kalima or Muslim creed nor knew the name of the prophet.“