Фанацетин
Облик
Фанацетин | |
Химична структура на фанацетин | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₁₀H₁₃NO₂ |
Моларна маса | 179,095 u[1] |
Точка на топене | 135 °C |
Идентификатори | |
CAS номер | 62-44-2 |
PubChem | 4754 |
ChemSpider | 4590 |
DrugBank | DB03783 |
KEGG | C07591 |
MeSH | D010615 |
ChEBI | 8050 |
ChEMBL | CHEMBL16073 |
ATC | N02BE03 |
SMILES | CCOC1=CC=C(C=C1)NC(=O)C |
InChI | InChI=1S/C10H13NO2/c1-3-13-10-6-4-9(5-7-10)11-8(2)12/h4-7H,3H2,1-2H3,(H,11,12) |
InChI ключ | CPJSUEIXXCENMM-UHFFFAOYSA-N |
UNII | ER0CTH01H9 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Фанацетин в Общомедия |
Фенацетин или ацетофенетидин или е болкоуспокояващо и антипиретичен медикамент, който широко се е използвал от появата му през 1887 г. до забраната му от FDA през 1983. Използването му намалява, поради страничните ефекти, включително и повишен риск от някои видове рак и бъбречни заболявания. Метаболизира в парацетамол (ацетаминофен), който го заменя като лекарство след забраната му.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ phenacetin // PubChem. Посетен на 20 септември 2016 г. (на английски)