Направо към съдържанието

Фенциклидин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фенциклидинът е химично вещество с формула C17H25N, наркотик с халюциногенно и дисоциативно действие.[2]

Създаден е през 50-те години на XX век с анестезиологични цели, но не е одобрен в хуманната медицина заради силните си странични ефекти – делир и ажитация.[3]

След 60-те години фенциклидинът се приема незаконно под формата на таблетки, но употребяващите го забелязват, че отнема много време, докато се усетят ефектите му, като не пренебрегват и непредвидимите му ефекти, затова популярността му спада.[3]

През 70-те години се появява прахообразната му форма и оттогава се употребява чрез смъркане или пушене.[3]

Фенциклидинът работи като антагонист на NMDA рецептора.[4] Предозирането му води до загуба на равновесие, параноя, агресия, гадене и повръщане, високо кръвно налягане, атаксия, загуба на съзнание, гърчове и дори смърт.[5]

Фенциклидинът е известен и като ангелски прах.[5]

  1. PHENCYCLIDINE // PubChem. Посетен на 17 ноември 2016 г. (на английски)
  2. Dissociatives // Alcohol and Drug Foundation. Посетен на 16 юни 2024. (на английски)
  3. а б в Фенциклидин (PCP) // Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите – София. Посетен на 16 юни 2024.
  4. Phencyclidine // DrugBank Online. Посетен на 16 юни 2024. (на английски)
  5. а б Отравяне с фенциклидин // Фрамар. 4 март 2012. Посетен на 16 юни 2024.