Направо към съдържанието

Франц Хайнрих фон дер Кетенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франц Хайнрих фон дер Кетенбург
германски благородник
Роден
1576 г.
Герб
Дворец Кетенбург
Имението Матгендорф

Франц Хайнрих фон дер Кетенбург (на немски: Franz Heinrich (I.) von der Kettenburg; * 1576 в Аббебург в Херцогство Холщайн; † ок. 1670) е благородник от стария род фон дер Кетенбург в Мекленбург, таен съветник в Херцогство Саксония-Лауенбург и дрост.

Той е син на тайния съветник в Херцогство Саксония-Лауенбург Юрген фон дер Кетенбург († 1597) и съпругата му Маргарета фон Шак, дъщеря на Лоренц фон Шак († 1600) и Доротея фон Далдорф († сл. 1580). Внук е на Йохан фон дер Кетенбург († сл. 1567) и Гьодел фон Царнхаузен.

Фамилията се нарича от ок. 1488 г. „фон дер Кетенбург“ на на построения от нея замък Кетенбург в Херцогство Саксония-Лауенбург. Франц Хайнрих фон дер Кетенбург се мести в Мекленбург, където през 1621 г. купува за 50 000 талер рицарските имения Вюстенфелде и Матгендорф. След смъртта му именията му се разделят за известно време между синовете му. През 1662 г. син му Кристоф отново обединява собствеността.

Клонът Кетенбург измира през 1744 г.

Франц Хайнрих фон дер Кетенбург се жени ок. 1610 г. за Доротея фон Цюлов (1583 – 1670), дъщеря на Кристоф фон Цюлов († сл. 1621) и Анна фон Лютцов († сл. 1610). Те имат три деца:[1]

  • Август Юлиус фон дер Кетенбург, женен за София фон Платен, дъщеря на Богислав фон Платен и Клара фон Ротермунд; имат дъщеря
  • Анна Хедвиг фон дер Кетенбург, омъжена на 12 септември 1641 г. за Матиас фон Шперлинг (* 1598; † пр. 1649), син на Юрген фон Шперлинг († пр. 1620) и Аделхайд фон Смекер; имат син
  • Кристоф фон дер Кетенбург (* 1611, Маргендорф, Мекленбург; † 1686, Маргендорф, Мекленбург), женен ок. 1640 г. за Хиполита фон Бюлов (* ок. 1614; † 1688, Маргендорф, Мекленбург), сестра на Паул Йоахим фон Бюлов (1606 – 1669), дъщеря на Йоахим фон Бюлов († 1640) и Илзаба фон Хан († сл. 1644); имат син и дъщеря
  • Friedrich Grütter: Geschichte der adeligen Familie von Kettenburg in Lüneburg. In: Zeitschrift des historischen Vereins für Niedersachsen 1878, S. 49 – 75.
  • Gustav von Lehsten: Der Adel Mecklenburgs seit dem landesgrundgesetzlichen Erbvergleiche (1755). Rostock 1864, S. 122 – 123
  • Ernst Heinrich Kneschke: Neues allgemeines deutsches Adels-Lexicon im Vereine mit mehreren Historikern herausgegeben. Band 5. Leipzig: Vogel 1864, S. 82 – 83
  • Anton Fahne: Die Herren und Freiherren von Hövel. Band I, 2. Abt: Geschichte und Genealogie derjenigen Familien, aus denen die Herren von Hövel ihre Frauen genommen haben (1860), S. 97 (online)
  • Familien aus Mecklenburg und Vorpommern, Bd. 4, Beiträge zur norddeutschen Geschichte, 1000 Jahre Mecklenburg, Weltzien, Wolf Lüdecke von, (Buch und Bild Verlag Nagold 1995, ISBN 3-926341-07-6), 180 (Reliability: 3).
  • Ausgestorbene Familien des mecklenburgischen Adels, Pentz, Gotthard Frhr. von, Schlichtegroll, C. A. Pentz von, (Herausgegeben von der Zentralstelle für Deutsche Personen-und Familiengeschichte, Leipzig, 1939 Stamm-und Ahnentafelwer), 92 (Reliability: 3).
  • Ahnentafel von Weizsäcker – v. Graevenitz, Euler, Friedrich Wilhelm, (Herold-Studien, Bd. 1, Verlag des Herold zu Berlin, 1992), 85 (Reliability: 3).
  • Genealogisches Handbch des Adels, Gräfliche Häuser. 1952 136
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Freiherrliche Häuser. 1996 338