Хендрик Адамсон
| Хендрик Адамсон | |
 | |
| Роден | 24 септември 1891 г. (стар стил) |
|---|---|
| Починал | 7 март 1946 г. |
| Професия | поет, писател |
| Националност |  Естония СССР |
| Хендрик Адамсон в Общомедия | |
Хендрик Адамсон (на испански: Hendrik Adamson, 6 октомври 1891 – 7 март 1946) е естонски поет и педагог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 октомври 1891 г. в семейството на шивач в село Метсакуру, община Кярщна (в днешно време село Вейсярве, Тарвасту), окръг Вилянди.
От 1911 г. е учител в училище Torma Võtikvere. От 1919 до 1927 г. завежда началното училище в естонското село Кярщна. Впоследствие Адамсон става професионален писател на свободна практика, член на естонския Съюз на писателите.
Хендрик Адамсон известно време работи като учител във Valgamaal Lõvel (1940) и Kärstnas (1944).
Есперанто Адамсън научава към края на 1929 г. и още през 1930 г. започва да пише оригинални стихотворения на този език. Талантът му се развива и на естонски език. Първите му стихотворения в Естония са публикувани във вестници от 1913 г., първата си книга написва през 1919 г.[1] През 1934 г. е издаден алманаха „Дванадесет поети“, където са отпечатани единадесет стихотворения на Адамсон.
Умира на 7 март 1946 г. Погребан е в естонското гробище в малкия град Хелме в южната част на страната. Произведенията на писателя са преведени на руски, английски и италиански език.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Forpasis kure la juneco,
temp' tro revema sen prudent'-
-
kaj estingiĝis purpurmeĉo
en malproksima orient'.
Min tro lacigis voj' ŝtonoza,
sur dorso sidas zorgo-ĝib',
mi iras, iras, senripoza
vagulo, sub sortbata vip'.
Min jam, post lastaj lacaj paŝoj,
atendas tombo: frosta lit',
kaj ĉirkaŭ kruco el kreskaĵoj
de l' ter volviĝos sole vit'.
Адамсон пише на естонски език, широко използва южноестонските диалекти.[2] Някои негови стихотворения са написани на езика есперанто.
На писателя принадлежат романите „Kuldblond neitsi“ (Блондинка) и „Roheline sisalik“ („Зелен гущер“, Тарту, 1925).[3]
Хендрик Адамсон пише и стихотворения, включително:
- Mulgimaa (1919)
- Inimen (1925)
- Dekdu Poetoj (1934)
- Auli novelaro (1934)
- Infera regalo kaj Vesperkanto (1979)
- Auli, eldonejo Iltis, Saarbrücken (1983)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Журнал Звезда. 1975. № 8. С. 211 – 212. Сергей Довлатов. Статья „Поэты Эстонии. Литературное обозрение“.
- Ojalo, Jaan. Hendrik Adamson – 100. En: Norda Prismo 1/1992, с. 6 – 8
- Ojalo, Jaan. Adamson: Bardo de la hejmloko. En: Esperanto 84-a jaro 1991, n-ro 12 (1032), с. 2
- Maie Torim, Karl Muru, „Pilk Hendrik Adamsoni elule ja luulele“ – Keel ja Kirjandus 1966, nr. 4, стр. 210 – 225
- Hando Runnel, „Jooksu pealt suudeldud“. Ilmamaa, Tartu 1998; 4 artiklit Adamsonist стр. 208 – 216 и 315 – 340
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Baldur Ragnarsson.
- ↑ Сергей Довлатов Архив на оригинала от 2016-04-18 в Wayback Machine..
- ↑ Maie Torim and Karl Muru, Pilk Hendrik Adamsoni elule ja luulele – Keel ja Kirjandus 1966, nr. 4, lk. 210 – 225
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Hendrik Adamson
- Произведения на Хендрик Адамсън на openlibrary.org
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адамсон, Хендрик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
