Направо към съдържанието

Хлорамфеникол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хлорамфениколът е антибиотик от групата на амфениколите. Изолиран е през 1947 г. от щамове на бактерията Streptomyces venezuelae, която го произвежда като част от жизнената си дейност. Впоследствие започва да се синтезира и в лабораторни условия.[2]

Представлява бял кристален прах с горчив вкус, понякога с жълтеникаво-зелен оттенък. Слабо разтворим във вода, но лесно разтворим в етанол.[3]

Работи, като потиска ензима пептидил трансфераза и нарушава синтеза на белтъчини в бактериалната клетка. Преминава през кръвно-мозъчната и плацентарната бариера.[3]

Хлорамфениколът е бактериостатик.[2] Ефективен е срещу стафилококи, стрептококи, пневмококи, ентерококи, гонококи и менингококи, Escherichia coli, Haemophilus influenzae и други.[3]

Използва се и при конюнктивит и възпаления на ушите.[4]

  1. chloramphenicol // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
  2. а б Хлорамфеникол // Фрамар. Посетен на 7 юни 2024.
  3. а б в Хлорамфеникол — описание вещества, фармакология, применение, противопоказания, формула
  4. About chloramphenicol // NHS. Посетен на 7 юни 2024. (на английски)