Хлорамфеникол
Хлорамфеникол | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₁₁H₁₂Cl₂N₂O₅ |
Моларна маса | 322,012 u[1] |
Точка на топене | 151 °C |
Идентификатори | |
CAS номер | 56-75-7 |
PubChem | 5959 |
ChemSpider | 5744 |
DrugBank | DB00446 |
KEGG | C00918 |
MeSH | D002701 |
ChEBI | 17698 |
ChEMBL | CHEMBL130 |
ATC | S02AA01 |
SMILES | C1=CC(=CC=C1C(C(CO)NC(=O)C(Cl)Cl)O)[N+](=O)[O-] |
InChI | InChI=1S/C11H12Cl2N2O5/c12-10(13)11(18)14-8(5-16)9(17)6-1-3-7(4-2-6)15(19)20/h1-4,8-10,16-17H,5H2,(H,14,18)/t8-,9-/m1/s1 |
InChI ключ | WIIZWVCIJKGZOK-RKDXNWHRSA-N |
UNII | 66974FR9Q1 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Хлорамфеникол в Общомедия |
Хлорамфениколът е антибиотик от групата на амфениколите. Изолиран е през 1947 г. от щамове на бактерията Streptomyces venezuelae, която го произвежда като част от жизнената си дейност. Впоследствие започва да се синтезира и в лабораторни условия.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Представлява бял кристален прах с горчив вкус, понякога с жълтеникаво-зелен оттенък. Слабо разтворим във вода, но лесно разтворим в етанол.[3]
Работи, като потиска ензима пептидил трансфераза и нарушава синтеза на белтъчини в бактериалната клетка. Преминава през кръвно-мозъчната и плацентарната бариера.[3]
Хлорамфениколът е бактериостатик.[2] Ефективен е срещу стафилококи, стрептококи, пневмококи, ентерококи, гонококи и менингококи, Escherichia coli, Haemophilus influenzae и други.[3]
Използва се и при конюнктивит и възпаления на ушите.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ chloramphenicol // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ а б Хлорамфеникол // Фрамар. Посетен на 7 юни 2024.
- ↑ а б в Хлорамфеникол — описание вещества, фармакология, применение, противопоказания, формула
- ↑ About chloramphenicol // NHS. Посетен на 7 юни 2024. (на английски)
|
|