Ядрена зима
Ядрена зима се нарича хипотетично глобално състояние на климата на Земята в резултат на широкомащабна ядрена война. Предполага се, че поради издигане в стратосферата на голямо количество дим и сажди, предизвикани при взрива на 30% – 40% от натрупаните по света ядрени глави, температурата на планетата рязко ще спадне до арктическа, поради отразяване на слънчевата енергия от най-горните слоеве на атмосферата.[1][2]
Зараждане на теорията[редактиране | редактиране на кода]
Възможността от възникване на ядрена зима за пръв път е предсказана от Георгий Голицин и Карл Сейгън.[3] По-късно тази хипотеза е потвърдена от изчислителните модели на изчислителния център към Руската академия на науките. Тази работа е проведена от академиците Никита Моисеев и Владимир Александров[4] с помощта на биосферния модел „Гея“. Ядрената война е възможно да доведе то „глобална ядрена нощ“ с продължителност до година. Разгледани са двете основни възможности: сумарната мощност на ядрените взривове да е 10 000 и 100 мегатона. В първия случай слънчевият поток към земната повърхност се съкращава 400 пъти и времето за самопочистване на атмосферата е приблизително 3 – 4 месеца. Във втория случай слънчевият поток към земната повърхност се съкращава 20 пъти, а времето за самопочистване на атмосферата е от порядъка на месец. При това силно се изменя целият климатичен механизъм на Земята, което се проявява като изключително охлаждане на атмосферата (през първите 10 дни средната температурата би се понижила с 15 градуса).[5]
Тези трудове получава широк обществен резонанс в пресата на различни страни.[6] Впоследствие някои физици започват да оспорват достоверността и устойчивостта на получените резултати, но хипотезата така и не получава убедително опровержение.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ J. E. Penner et al. Smoke-plume distributions above large-scale fires—Implications for simulations of nuclearwinter. J ClimateApplMeteorol 25, 1434 (1986).
- ↑ S. J. Ghan et. al. Climatic response to large atmospheric smoke injections – sensitivity studies with a tropospheric general-circulation model. J Geophys Res Atmos 93, 315 (1988).
- ↑ R. P. Turco et. al. Nuclear winter—Global consequences of multiple nuclear-explosions. Science 222, 1283 (1983). DOI 10.1126/science.222.4630.1283
- ↑ Александров В. В. Об одном вычислительном эксперименте, моделирующем последствия ядерной войны. Вычислительная математика и математическая физика, 1984, т. 24. 140 – 144
- ↑ В. П. Пархоменко, Г. Л. Стенчиков. Математическое моделирование климата. Москва, Знание, 1986.
- ↑ Laurence Badash A Nuclear Winter’s Tale Massachusetts Institute of Technology, 2009 ISBN 978-0-262-01272-0