Алберте дьо Систерон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алберте дьо Систерон
трубадур
Роден
1194 г.
Починал
1221 г. (27 г.)
Литература
ТечениеСредновековна музика
Алберте дьо Систерон в Общомедия

Албертè дьо Систерòн или Алберте дьо Сестарон, или също Сестарон, Сестерон, Сестарон и Тараскон (Albertet de Sisteron Albertet, Albertetz de Sestaro[1], Sestaró, Sestairó, Sestairon, Sestarron, Terascon; * 1194, Гап; † 1221, Систеро), е окситански трубадур.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Според неговата биография той е син на благородника – пътуващ жонгльор на име Асар.[3] Ако Алберте е известен със своя глас и мелодии, както и с нововъведенията, направени в придворните кансу, той не е толкова известен със своите стихове.[4] Неговият приятел, трубадурът Юк дьо Лескюра възхвалява пеенето му: votz ben dir („хубавото говорене на гласа ти“)[5]. Дълбок творец, Алберте се радва на възможността да разговаря в едно цивилизовано общество.[4] Той е свързан преди всичко с двора на принца на Оранж Раймон III дьо Бо, след това с тези на графовете на Форкалкие.[3]

Впоследствие се мести в Ломбардия, където остава от 1210 до 1220 г.[4][6] В Италия той често посещава дворовете на Савоя, Монферат, Тортона, където царуват Маласпина[7], Генуа и Есте във Ферара. Именно във Ферара той се запознава с Гийом Ожие Новела, Аймерик дьо Пегиян и Аймерик дьо Беланоа. В Монферат влиза в контакт с Далфи д'Алверна, Госем Феди и Пейрол.[5]

Според архивни източници той трябва да е намерил убежище в Испания на неизвестна дата.[8] Накрая се връща в Систерон, където умира през 1221 г. на около 27-годишна възраст.[3][4][6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-известните произведения на Алберте е сатира за седемте дами от неговото време, включително Беатрис Савойска, съпруга на графа на Прованс.[5] Има и тенсона между Алберте и Аймерик дьо Пегиян: N'Albertz, un chausetz tue sen.[9] Тоѝ показва, че самият Алберте е бил наричан Албер и че много по-късно писарите са използвали умалителното му име.[10] Той също така пише тенсона с Аймерик дьо Беланоа, възхвалява Гийом Ожие Новела и Госем Феди и почита Пейрол (споменат в една торнада).[11][12]

Алберте е първият трубадур, който илюстрира на окситански език жанра «poète mal-aimé». Всичките му ранни творби се занимават с неуспехите му в любовта и с грубостта, която е претърпял от ръцете на дамите, които е ухажвал. Затова той започва да пише сервентези, където се отнася лошо с дамите, отказали му любовта си, но неговата привилегирована цел е Беатрис Савойска.[3] Навремето живеят три дами с името Беатрис: в допълнение към Беатрис Савойска, съпруга на Раймон Беренгер IV, последен граф на Форкалкие, са и Беатрис от Виеноа, която живее в Дофине[3], и Беатрис дел Карето, дама от Монферат, която успешно ухажва Рамбо дьо Вакейрас.[13]

Въпреки че е сигурно, че Пейрол пее творбите си, е също известно, че Алберте моли дамата си да ги научи, без съмнение с надеждата да ги направи по-известни чрез своето пеене и актьорско майсторство.[14] Въпреки репутацията му на музикант, оцеляват само две негови кансу (Mos coratges m'es camjatz e A! mi no fai chantar foilla ni flors), включително с цялата мелодия, докато друга (En mon cor ai un aital encobida) оцелява само частично.[6] Има друга композиция – descort, озаглавена Bel m'es oimais, без музикални ноти в ръкописа си, но която би могла да бъде модел за строфичната Lai Bel m'est li tans на трубадура Колен Мюсе.[6]

Всяка известна композиция на Алберте е различно музикално произведение, но като цяло той остава консервативен, пишейки с десетичен интервален ритъм, сричков с мелизми само в края на фразите.[11] Mos coratges е класически, но богато украсен; En cor mondi изглежда е написан от някой друг, а A! mi no fai chantar, сложен и фин, е написан в прост стил, но с уникални интервали и фрази.[6]

Алберте е и теоретик на поетичния език. В своя тансона си представя, че говори с монах[15], който се хвали с поетичните качества на френския език, докато възхвалява тези на окситанския език.[13] Този анализ е близък до този, направен от Марк Корнелий Фронто за предимствата на гръцкия и латинския[16], както и този на Данте за сравнението между италианския и френския.[13]

Той е единственият трубадур, който използва повторно структурата на Carros, написана от Рамбо дьо Вакейрас, която се представя с кансу от девет кобли (строфи) и две торнади. Тези coblas singulars са съставени от петнадесет стиха с различна дължина, последвани от торнади, които подемат римите на трите последни стиха от последната кобла[17].

Оцелели са двадесет и три негови поезии. Четири ръкописа на негови творби, преписани през 13 век в Падуа и Венеция, се намират в Националната библиотека:[18]

  • A mi no fai chantar[2]
  • Bel m'es oimais [19]
  • N' Albertz, un chausetz tue sen .
  • Mos coratges m'es camjatz
  • A! mi no fai chantar foilla ni flors
  • En mon cor ai un aital encobida

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Élizabeth Aubrey, The Music of the Troubadours, Indiana University Press, 1996. ISBN 0253213894
  • Margarita Egan, The Vidas of the Troubadours, Garland, New York, 1984 ISBN 0824094379
  • Margarita Egan, Les Vies des troubadours, Union Générale d'Éditions, collection 10/18, Paris, 1985.
  • Jacques Marseille (sous la direction de), Dictionnaire de la Provence et de la Côte d'Azur, Éd. Larousse, Paris, 2002

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Albertet o Albertetz è il diminutivo occitano di Albert (William P. Shepard, op. cit. p. 22).
  2. ↑ а б Albertet de Sisteron
  3. ↑ а б в г д Dictionnaire de la Provence et de la Côte d'Azur, op. cit. p.28.
  4. ↑ а б в г Margarita Egan, op.cit., с. 144.
  5. ↑ а б в Élizabeth Aubrey, op. cit., p. 20
  6. ↑ а б в г д I.R. Parker, op. cit.
  7. ↑ Gilda Caïti-Russo, Les troubadours et la cour des Malaspina, Publication de l'Université Paul Valéry, Montpellier 3, 2005. Архив на оригинала от 2010-04-21 в Wayback Machine.
  8. ↑ Zoltán Falvy, La cour d'Alphonse le Sage et la musique européenne, Studia Musicologica Academiae Scientiarum Hungaricae, 25, Fasc. 1/4, 1983, pp. 159-170.
  9. ↑ William P. Shepard, op. cit. p. 19.
  10. ↑ Élizabeth Aubrey, op. cit. p. 232.
  11. ↑ а б Élizabeth Aubray, op. cit. p.226-227.
  12. ↑ Élizabeth Aubray, op.cit. p.257.
  13. ↑ а б в Dictionnaire de la Provence et de la Côte d'Azur, op.cit. p.29.
  14. ↑ (англ.) Kurt Lewent, Old Provençal Miscellany, The Modern Language Review, 38, 2, 1943, pp. 106–116.
  15. ↑
    „ Monaci, ditemi, secondo la vostra dottrina
    valgono di più i catalani o i francesi?
    E metto di qua [dalla parte della Catalogna] Guascogna e Provenza
    e Limosino, Alvernia e Viennois     		“

    Albertí de Sisteron, anno 1220
  16. ↑ Aulu-Gelle, Nuits Attiques, citato da Jean-Pierre Saltarelli, Marcus Cornelius Fronton, in Fontaine de Pétrarque, nº 20, 2007, p. 9.
  17. ↑ Charles Rostaing et Jean B. Barbaro, Raimbaut de Vaqueiras, Éd. Scriba, L'Isle-sur-la-Sorgue, 1989.
  18. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2005-01-22. Посетен на 2024-01-02.
  19. ↑ J.H. Marshall The descort of Albertet and its Old French Imitations Архив на оригинала от 2010-04-24 в Wayback Machine.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Albertet de Sisteron в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Музика“         Портал „Музика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алберте_дьо_Систерон&oldid=12098523“.