Александър Прокопиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Прокопиев
Александар Прокопиев
писател от Северна Македония
Александър Прокопиев през 2012 г.
Александър Прокопиев през 2012 г.

Роден

Научна дейност
ОбластФилология
Работил вИнститут за македонска литература

Александър Прокопиев (на македонска литературна норма: Александар Прокопиев) е писател, прозаик и есеист от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1953 година в Скопие, тогава в Югославия. Завършва сравнително литературознание и теория на литературата във Филологическия факултет „Блаже Конески“ на Скопския университет. Работи в Института за македонска литература при Филологическия факултет в Скопие.

Участва в създаването на няколко авангардни, но краткотрайни списания – „ММ“, „Еднорог“, „Тренд“, „Универзум“, „Знак“. Член е на редакцията на списание „Спектър“, редактор на секцията Проза на списание „Блесок“. Редактира „СУМ“ и органа на дружеството на Независимите писатели на Македония „Наше писмо“. Свири в рокгрупите „Идоли“, „Уста на уста“. Работи с алтернативен театър „Ситуакция“.

Член е на дружеството Независими писатели на Македония и на Македонския ПЕН център.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Белетристика
  • Младиот мајстор на Играта, 1983;
  • …или…, 1987;
  • Пловидба кон Југ, 1988;
  • Слово за змијата, 1992;
  • Арс аматориа, 1997 (избрани разкази на сръбски);
  • Арс аматориа, 1998;
  • Човекот со четири часовници, 2003;
  • Ѕиркачот (новела), 2007;
  • Човечулец: бајки од левиот џеб, 2011;
  • Делфин (разкази, 2018);
  • Син-риба (разкази, 2020);
  • Љубовни аматери (разкази, 2021).
Есета
  • Дали Калимах беше постмодернист?, 1994[1][2];
  • Борхес и компјутерот, 2005.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]