Алексей Маресиев
|
||||||||
Алексей Маресиев (на руски: Алексе́й Петро́вич Маре́сьев) е легендарен съветски летец по време на Втората световна война. Майор от Съветската армия. Прототип е на летеца Алексей Мересиев, описан в "Повест за истинския човек" на Борис Полевой.
Удостоен със званието Герой на Съветския съюз.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 20 май 1916 г. в гр. Камишин, Волгоградска област в работническо семейство. Остава без баща още на 3-годишна възраст, който умира малко след като се прибира от фронта, след края на Първата световна война. Завършва 8 клас в местно училище, след което учи за шлосер. След завършването си подава документи в Московския авиационен институт, но вместо в института от Комсомола го изпращат да участва в построяването на град Комсомолск на Амур в Далечния Изток. Едновременно с работата си в тайгата записва курсове в авиационна школа.
Призован е в редиците на Червената армия през 1937 г. Служи в 12-ти авиационнен полк. Изпратен е в Батайската авиационна школа за подготовка на военни летци. Завършва я през 1940 г. Продължава да работи в школата като инструктор-летец.
[редактиране] Втора световна война
Извършва своя първи боен полет на 23 август 1941 г. в района на Кривой Рог. Като пилот от 580-ти изтребителен авиационен полк сваля германски боен самолет Ju-52. В края на март 1942 г. вече има 4 свалени германски самолета.
На 4 април 1942 г., във въздушен бой над Дамянския плацдарм (Новгородска област), е свален от вражески изтребител. Прави опит да приземи повредения самолет върху замръзнало езеро, но твърде рано спуска колесника. Самолетът бързо започва да губи височина и пада в близката гора. Вследствие на удара в земята са наранени тежко ходилата на 2-та му крака.
18 денонощия пълзи през замръзналата гора, хранейки се с плодове, корени и дребни животни. Вследствие от контузията и премръзването на ходилата краката му са ампутирани в московска болница. Поставят му протези и след дълги и упорити тренировки получава разрешение да се върне в армията. Отново се учи да лети в 11-та запасна авиационна бригада, разположена в гр. Иваново.
През юни 1943 г. А. П. Маресиев се връща в строя. Воюва в Битката при Курск в състава на 63-ти гвардейски авиационнен полк, става заместник-командир на ескадрила. През август 1943 г. във въздушен бой сваля 3 изтребителя FW-190 на Луфтвафе, за което е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.
Общо във Втората световна война има 11 доказани въздушни победи, в това число - 7 след ампутацията.
[редактиране] Следвоенни години
След края на войната е назначен за инспектор в авиационните учебни заведения. През 1956 г. Маресиев защитава дисертация по история.
Подвигът му е описан в книгата „Повест за истинския човек“ на руския съветски писател Борис Полевой.
На 18 май 2001 г., в Театъра на Руската армия, малко преди началото на тържествена вечер по случай 85-годишнината на Маресиев той получва масивен инфаркт и умира минути по-късно. Тържествената вечер се състоява, но започва с минута мълчание. Съболезнования на семейството му поднася президентът на Русия Владимир Путин.
Алексей Петрович Маресиев е погребан в Москва в Новодевическото гробище.
[редактиране] Външна препратка
| Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |
