Алекс (папагал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алекс (1976 – 6 септември, 2007)[1] е африкански сив папагал обект на 31-годишен експеримент (1977-2007), започнат в Университета на Аризона от животинския психолог Айрийн Пепърбърг.

Пепербърг купува Алекс когато той е на една година.[2] Името му е акроним за експеримент за обучение на птици (от англ. ез. - avian learning experiment).[3]

Преди работата на Пепербърг с Алекс широкото разбиране в научните среди е, че е нужен сложен мозък като този на приматите, за да се анализират сложни данни, езикът и разбирането. Птиците не са се смятали за интелигентни, тъй като единствената им употреба на комуникация е да имитират звуци. Постиженията на Алекс обаче подкрепят идеята, че папагалите използват логика на базово ниво и могат да подбират думи според смисъла им.[4] Пеперберг пише, че Алекс притежавал интелигентността на делфините и горилите. Изследователката го сравнява с петгодишно дете и заявява, че той дори не е успял да достигне пълния си потенциал преди да умре. Емоционално, тя сравнява птицата с двегодишно дете.[5]

Постижения[редактиране | edit source]

Пепербърг не твърди, че Алекс владее „език”, а вместо това обяснява, че той използвал двустранен модел на комуникация.[6] Папагалът можел да разпознае 50 различни обекта и да брои до шест. Той различавал 7 цвята, 5 форми и разбирал концепциите за „по-голямо”, „по-малко”, „еднакво” и „различно”. По време на експериментите Алекс демонстрирал различни емоции като изненада и гняв когато обектът е различен от очаквания.

С речник от над 100 думи, той показал невероятно разбиране за смисъла им.[7] Например, когато му е дадено за задача, той идентифицирал правилно цвета, формата и материала, от който е направен даден предмет. Алекс разпознавал ключ, независимо от цвета му и можел да го сравни с различни видове ключове. За всяка от задачите, той запомнял верния отговор само след шест повторения.[8]

Когато Алекс бил изморен от задачите казвал „Искам да си ходя” и демонстрирал гняв докато не бил поставен на любимото си място. Когато пък усещал раздразнение у изследователите, казвал „Съжалявам”.[9]

Понякога папагалът поисквал банан и ако му била предложена ядка той я хвърлял по изследователите и чакал да получи желания плод.[10]

Друго важно наблюдение е, че папагалите също като децата се отегчават и когато се случело, Алекс давал грешни отговори въпреки че знаел правилните.[11]

Смърт[редактиране | edit source]

Алекс умира на 6 септември 2007 г. на възраст 31 години. Смъртта му била изненада тъй като този вид папагали живеят до 60 години. Предишният ден той изглеждал в отлично здраве, но на сутринта бил открит безжизнен. Лекарите предполагат, че най-вероятната причина е сърдечен удар.

Последните думи на Алекс към Пепербърг били „Бъди добра, ще се видим утре. Обичам те.”[12]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "The Alex Foundation" . 2007-09-10. Archived from the original on 25 September 2007. Retrieved 2007-09-12.
  2. Smith, Dinitia (October 9, 1999). "A Thinking Bird or Just Another Birdbrain?". New York Times. Retrieved 2007-09-11.
  3. David Chandler (September 11, 2007) Farewell to a famous parrot: Alex, who could talk and count, dies at 31. Retrieved on September 11, 2007
  4. Scientific American (September 12, 2007), An Interview with Alex, the African Grey Parrot. sciam.com. Retrieved on September 12, 2007
  5. Irene Pepperberg (1998), Talking with Alex: Logic and speech in parrots. Scientific American Retrieved on September 12, 2007
  6. Wise, Steven M. (2002). Drawing the Line. Cambridge, MA: Perseus Books. pp. 90–92. ISBN 0-7382-0340-8.
  7. Wise, Steven M. (2002). Drawing the Line. Cambridge, MA: Perseus Books. pp. 90–92. ISBN 0-7382-0340-8.
  8. Scientific American (September 12, 2007), An Interview with Alex, the African Grey Parrot. sciam.com. Retrieved on September 12, 2007
  9. Wise, Steven M. (2002). Drawing the Line. Cambridge, MA: Perseus Books. p. 107. ISBN 0-7382-0340-8.
  10. "Ask the Scientists: Irene Pepperberg Q&A". Archived from the original on 18 October 2007. Retrieved 2007-09-11
  11. Wise, Steven M. (2002). Drawing the Line. Cambridge, MA: Perseus Books. p. 108. ISBN 0-7382-0340-8.
  12. "Milestones Sep. 24, 2007". Time. 24 September 2007. Retrieved 20 February 2012.