Алис Уокър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алис Уокър
Alice Walker
Алис Уокър, 2007 г.
Алис Уокър, 2007 г.
Родена9 февруари 1944 г. (80 г.)
Професияписател, поет, политически активист
Националност САЩ
Активен период1968 –
Жанрдрама, лирика, исторически роман, публицистика, документалистика
Темарасови отношения в Американския юг
Течениеафро-американска женска литература
Известни творби„Пурпур”
Награди„Пулицър“ Пулицър (1983)

СъпругМелвин Левентал (1967 – 1976)
ДецаРебека Уокър
Уебсайт
Алис Уокър в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Алис Уокър (на английски: Alice Walker) е американска политическа активистка феминистка, поетеса и писателка, авторка на произведения в жанра социална драма, лирика, исторически роман, публицистика, мемоари и документалистика. Тя е първата афроамериканка, която печели наградата „Пулицър“ за художествена литература.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Алис Малсениър Уокър е родена на 9 февруари 1944 г. в Итънтън, Джорджия, САЩ, и е най-малкото от осемте деца в семейството на Уили Уокър и Мини Грант.[2] И двамата ѝ родители са арендатори, а майка ѝ работи допълнително и като шивачка. Като осемгодишна получава нараняване на дясното си око, след като един от братята ѝ стреля с въздушен пистолет. Заради липса на спешна медицинска помощ ослепява с едното око.[4] Поради сегрегацията завършва с отличие през 1961 г. единствената гимназия за чернокожи, „Бътлър Бейкър“. Следва две години със стипендия от щата Джорджия в Спелман Колидж при Хауърд Зин и Стотън Линд, а после с друга стипендия завършва през 1965 г. с бакалавърска степен колежа „Сара Лоурънс“ в Йонкърс, щат Ню Йорк. Публикува свои стохове в списанието на колежа.[5] По време на последната си година в колежа забременява и прави аборт; като това преживяване и пристъпът на мисли за самоубийство след това вдъхновяват голяма част от поезията ѝ, публикувана през 1965 г. в първата ѝ стихосбирка „Веднъж“.[2]

След дипломирането си работи за кратко в Министерството на социалните грижи в Ню Йорк, след което се връща на юг. Работи във Фонда за правна защита на Националната асоциация за напредък на цветнокожите в Джаксън, Мисисипи, и като консултант по чернокожа история на програмата „Приятели на децата на Мисисипи“. В периода 1968 – 1969 г. се връща към писането като резидентен писател в Джаксънския държавен университет и в периода 1970 – 1971 г. в колежа Тугалу.

През 1970 г. е издаден първият ѝ роман „Третият живот на Грейндж Копланд“, който тренира болезнената тема за насилието в чернокожата общност и необходимостта да се преодолее господството и потисничеството, без да се нараняват взаимно.[1] През есента на 1972 г. преподава курс по чернокожи писателки в Масачузетския университет в Бостън. През 1976 г. е публикуван вторият ѝ роман, „Меридиан“.[5] Той е история за активисти от юга по време на движението за граждански права, със събития, които са тясно свързани с някои от собствените ѝ преживявания.[1][4]

През 1982 г. е публикуван най-известният ѝ роман „Пурпур“.[5] Историята проследява живота на млада, проблемна чернокожа жена, която си проправя път не само през расистката бяла култура, но и през патриархалната черна култура и мъжкото господство.[4] Въпреки критиките романът става бестселър, получава наградата „Пулицър“ следващата година и Националната награда за книга.[1] През 1985 г. е екранизиран във филма „Пурпурен цвят“ с участието на Упи Голдбърг, Опра Уинфри и Дани Глоувър, както и в мюзикъл на Бродуей от 2005 г.[3] През 2023 г. по романа и мюзикала е направен филмовия мюзикъл „Пурпурен цвят“ с участието на Фантазия Барино, Колман Доминго, Хали Бейли, Сиара и др. Историята е продължена в романите „Храмът на моя познат“ (1989) и „Притежаването на тайната на радостта“ (1992), които включват няколко герои и потомци на герои от романа „Пурпур“.[1][2][4] Петият ѝ роман „Притежаването на тайната на радостта“ поставя темата за практиката на женско генитално осакатяване в някои африкански, азиатски и близкоизточни култури.[5][6]

Отношението на писателката към международния проблем с женското генитално осакатяване я мотивира да направи допълнителни проучвания, отразени в книгата ѝ „Воински белези: Женско генитално осакатяване и сексуално ослепяване на жените“ от 1993 г. Шестият ѝ роман „Със светлината на усмивката на моя баща“ от 1998 г. се фокусира върху женската сексуалност.[5]

През 2000 г. е издаден сборникът ѝ с разкази, базирани на нейния собствен живот, „Пътят напред е с разбито сърце“, изследващи любовта и расовите отношения.[1] В книгата описва своите междурасови отношения с евреина Мелвин Розенман Левентал, адвокат по граждански права, който също работи в Мисисипи.[5] Те се женят на 17 март 1967 г. в Ню Йорк.[5] По-късно същата година се преместват в Джаксън, превръщайки се в първата законно женена междурасова двойка в Мисисипи, откакто в щата са въведени законите за смесено поколение. Семейството е тормозено и заплашвано от бели, включително от Ку Клукс Клан. Имат дъщеря, Ребека Уокър, която също става писателка. Развеждат се през 1976 г.[5] По-късно има връзка с певицата Трейси Чапман.

В края на 70-те години Алис Уокър се премества в Северна Калифорния. През 1984 г. тя и колегата ѝ писател Робърт Л. Алън основават Wild Tree Press, феминистка издателска компания в Андерсън Вали, Калифорния.

За творчеството си получава редица литературни награди.[3] През 2001 г. е включена в Залата на славата на писателите на Джорджия, а през 2006 г. в Калифорнийската зала на славата в Калифорнийския музей за история, жени и изкуства.

Алис Уокър живее в Мендосино, Калифорния.[5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Third Life of Grange Copeland (1970)[1][2][3]
  • Meridian (1976)
  • Finding the Green Stone (1991)
  • By the Light of My Father's Smile (1998)
  • Now Is the Time to Open Your Heart (2004)

Поредица „Пурпур“ (Color Purple)[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Color Purple (1982) – награда „Пулицър[1][2][3]
    Пурпур, изд.: Orange Books, София (2018), прев. Надежда Розова
  2. The Temple of My Familiar (1989)[6]
  3. Possessing the Secret of Joy (1992)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Once (1968)[1][2][3][5]
  • Revolutionary Petunias and Other Poems (1973)
  • Good Night, Willie Lee, I'll See You in the Morning (1979)
  • Horses Make a Landscape Look More Beautiful (1985)
  • Her Blue Body Everything We Know: Earthling Poems (1991)
  • Absolute Trust in the Goodness of the Earth (2003)
  • A Poem Traveled Down My Arm: Poems And Drawings (2003)
  • Collected Poems (2005)
  • The World Will Follow Joy (2013)
  • Hard Times Require Furious Dancing: New Poems (2010)
  • Taking the Arrow Out of the Heart (2018)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • In Love and Trouble (1973)[1][2][3]
  • You Can't Keep a Good Woman Down (1981)
  • Everyday Use (1992)
  • Giving Birth, Finding Form (1993) – Изабел Алиенде и Жан Шинода Болен
  • Quartet of Stories (1993) – с Мая Анджелоу, Лорна Гудисън и Олив Сениър
  • The Complete Stories (1994)
  • The Way Forward Is with a Broken Heart (2000) – мемоарни разкази

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • In Search of Our Mothers' Gardens: Womanist Prose (1983)[1][2][3]
  • Living by the Word (1988)
  • Warrior Marks: Female Genital Mutilation and the Sexual Blinding of Women (1993) – с режисьора Пратибха Пармар
  • The Same River Twice: Honoring the Difficult (1996)
  • Anything We Love Can Be Saved: A Writer's Activism (1997)
  • Sent By Earth: A Message from the Grandmother Spirit After the Bombing of the World Trade Center and Pentagon (2001)
  • We Are the Ones We Have Been Waiting For (2006)
  • Overcoming Speechlessness (2010)
  • Chicken Chronicles, A Memoir (2011)
  • The cushion in the road – Meditation and wandering as the whole world awakens to be in harm's way (2013)
  • My Life as My Self (2015)
  • Gathering Blossoms Under Fire (2018)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alice Walker в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​