Ан Тайлър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ан Тайлър
Anne Tyler
Родена25 октомври 1941 г. (82 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период1964 –
Жанрдрама, детска литература
Направлениелитературен реализъм
Известни творби„Уроци по дишане”
Награди„Пулицър“Пулицър“ (1989)

СъпругТаги Модареси (1963 – 1997)
Деца2
Уебсайтannetyler.com

Ан Тайлър (на английски: Anne Tyler) е американска писателка на произведения в жанра социална драма и детско-юношеска литература. Носителка е на награда „Пулицър“ за художествена литература.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ан Тайлър е родена на 25 октомври 1941 г. в Минеаполис, Минесота, САЩ.[4] Израства в селска ферма близо до Бърнсвил, Северна Каролина, като най-голямото от четирите деца в семейството на квакери.[1] От 7 до 11-годишна възраст е обучавана от майка си, която е социален работник.[5] В същото време помага във фермата на родителите си.[3] Когато е 11-годишна семейството се премества в в Роли, Северна Каролина, и тя тръгва на училище за първи път. Следва славистика в университета „Дюк“, където получава бакалавърска степен през 1961 г. и прави следдипломно обучение по русистика в Колумбийския университет в периода 1961 – 1962 г.[1] След дипломирането си, в периода 1962 – 1963 г. работи като библиотекар в университетската библиотека на университета „Дюк“, и в периода 1964 – 1965 г. в Правната библиотека на университета „Макгил“, Монреал.[4][5]

В университета „Дюк“ се запознава с иранския детски психолог и писател Таги Модареси, който е напуснал Иран през 1959 г.[3] Омъжва се за него през 1963 г. и имат две дъщери.[5] До 1967 г. живеят в Монреал, заради изтеклата виза на съпруга ѝ.[3] Дъщеря ѝ Митра Модареси е илюстратор на детски книги.[5]

Първият ѝ роман „Ако някога дойде утрото“ е издаден през 1964 г.[2] От 1965 г. тя се посвещава на писателската си кариера. Успехът ѝ идва с романа „Изплъзващ се живот“ от 1969 г., който през е екранизиран в едноименния филм с участието на Лили Тейлър и Гай Пиърс.[3] Романът ѝ „Турист по неволя“ от 1985 г. е история за живота на наскоро разведен мъж, който пише пътеводители за бизнесмени. Книгата става бестселър, получава наградата на критиците и през 1988 г. е екранизиран в едноименния филм.[4] Авторка е на над 25 романа, които се занимават със съдбата на различни герои от променящи се гледни точки, от наративна близост до психологизиране на далечни възгледи. Действието им се развива най-често в Балтимор, където тя живее от 1967 г.[5]

През 1988 г. е издаден романът ѝ „Уроци по дишане“. След 30-годишен брак, две деца, Айра и Маги Моран са потънали в дълбоките коловози на ежедневието и неговите дребни радости и скърби, докато един ден отиват на погребението на стар приятел, а пътуването им се превръща в равносметка на семейния им живот.[4] С чувство за хумор авторката показва тайните стремежи, трупаните огорчения и все още тлеещите искрици на мечтите, под повърхността на уж отдавна улегналия им брак.[2] Романът е удостоен с наградата „Пулицър“ за художествена литература.[1] През 1994 г. романът е екранизиран в едноименния телевизионен филм с участието на Джеймс Гарнър и Джоан Удуърд.[5]

Част от другите ѝ произведения също са екранизирани в успешни филми. Авторка е и на много разкази.[4]

Тя е член на Американската академия за изкуства и литература от 1983 г. и на Американската академия за изкуства и науки от 1994 г.[1]

Ан Тайлър живее в Балтимор.[1][6]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

  • If Morning Ever Comes (1964)[1][2][3][4][5]
  • The Tin Can Tree (1965)
  • A Slipping Down Life (1969)
  • The Clock Winder (1972)
  • Celestial Navigation (1974)
  • Searching for Caleb (1975)
  • Earthly Possessions (1977)
    Земни притежания, сп. „Съвременник“ бр.4 (2007), прев. Алена Ликова
  • Morgan's Passing (1980) – награда „Джанет Хайдингер Кафка“
    Превъплъщенията на Морган, изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Виолета Кюмюрджиева
  • Dinner At the Homesick Restaurant (1982) – награда на ПЕН клуба
    Вечеря в ресторант „Носталгия“, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Виолета Кюмюрджиева
  • The Accidental Tourist (1985) – награда на критиката
    Турист по неволя, изд.: „Народна младеж“, София (1989), прев. Виолета Кюмюрджиева
  • Breathing Lessons (1988) – награда „Пулицър
    Уроци по дишане, изд.: ИК „Колибри“, София (2014), прев. Владимир Молев
  • Saint Maybe (1991)
  • Tumble Tower (1993)
  • Ladder of Years (1995)
  • A Patchwork Planet (1998)
  • Back When We Were Grownups (2001)
  • The Amateur Marriage (2004)
  • Digging to America (2006)
  • Noah's Compass (2009)
  • The Beginner's Goodbye (2012)
  • A Spool of Blue Thread (2015)
    Макара със син конец, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Владимир Молев
  • Clock Dance (2018)
  • Redhead by the Side of the Road (2020)
  • French Braid (2022)

Участие в общи серии с други писатели[редактиране | редактиране на кода]

Поредица „Хогарт Шекспир“ (Hogarth Shakespeare)[редактиране | редактиране на кода]

3. Vinegar Girl (2016)[1]
от поредицата има още 6 романа от различни автори

Новели и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Half-Truths and Semi-Miracles (2018)[1]
  • Teenage Wasteland (2020)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anne Tyler в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​