Баничански манастир
Баничански манастир „Успение Богородично“ | |
Местоположение | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Баничан |
Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
Епархия | Неврокопска |
Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
Изграждане | 190 година |
Статут | действащ |
Баничанският манастир „Успение Богородично“ е късновъзрожденски православен манастир край неврокопското село Баничан, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Манастирският комплекс е разположен на хълм западно от Старото село. До него има аязмо с минерална вода.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1902 година баба Цвета Серафимова открила заровена икона на Света Богородица и манастирът е изграден на мястото с труда на баничанци. Твърди се, че водата от манастира помага на жените да родят.[1] Според плочата на църквата основен двигател на създаването на манастира е иконом Ангел Товиров. Манастирът е разширен в 1986 година и осветен от митрополит Пимен Неврокопски в 1991 година.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Маскръчка, Антоанета. Баничан – селото на църквите и плетените чорапи // 24 часа, 7 юли 2013 г. Посетен на 7 октомври 2019 г.