Бански манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Банския манастир

Банският манастир (ср. Манастир Бањска) е действащ ставропигиален православен манастир (другите са Студеница, Милешево и Сопочани) на Сръбската пранославна църква в Северно Косово. Отстои на няколко километра от Звечан, на югоизточните склонове на планината Рогозна. Изграден е приживе от Стефан Милутин (1313 - 1317) като негова задужбина и ведно с манастирската църква е посветен на Свети Стефан.

Манастирът е съграден архитектурно в типичен рашки стил. След смъртта на Стефан Милутин в Неродимле, банският епископ Данило II пренася тленните му останки тук. След косовската битка, мощите на краля са пренесени в близкото рударско селище Трепча, а след падането на Смедеревското деспотство под турска власт, пренесени в София, където се съхраняват в църквата "Свети Крал" до днес. Тук по време на Първата световна война е открит гробът и владетелският пръстен на кралица Теодора Смилец, съпруга на Стефан Дечански и майка на Стефан Душан.

По време на османското робство манастирът е опожарен и запуснат. На 15 август 2004 година (Успение Богородично), след като е реставриран и възстановен, е отново отворен за посетители. [1]

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици