Батановски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Батановският манастир "Възнесение Господне" е български манастир, сгушен в западното подножие на планината Голо бърдо, в покрайнините на град Батановци.

Основан е по време на Втората българска държава. През първата половина на 18 век е разрушен от турците. Възобновен е през 1870 г. като понастоящем е периодично действащ.

Представлява комплекс от църква и полуразрушена жилищна сграда. Църквата, построена през 1870 г., е еднокорабна, едноапсидна, с две малки конхи, малък купол и притвор. Частично е зографисана и притежава икони от втората половина на 19 век. До църквата се намира вековен дъб на над 300 години.

През 16-17 век манастирът е голям книжовен център, в който през 1665 г. йеромонах Гавриил приписва четвероевангелие, съхранявано в Националния църковен историко-археологически музей в София.