Къща музей „Неофит Рилски“

100 национални туристически обекта
1;	Къща музей „Никола Вапцаров“; Къща музей „Неофит Рилски“; Велянова къща; Постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“ ;

Къща музей
„Неофит Рилски“
	Къща музей ; „Неофит Рилски“
	Входът на къща музей „Неофит Рилски“
Местоположение	Банско, България
Тематика	история
Основан	1981 г.
Работно време
Лятно работно време	9.00 – 12.00 ч.; 14.00 – 17.00 ч.; (почивни дни: няма)
Зимно работно време	9.00 – 12.00 ч.; 14.00 – 17.00 ч.; (почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Адрес	ул. „Пирин“ 17, Банско 2770
Телефон	0749/ 88 272
	Местоположение в Банско
	Къща музей ; „Неофит Рилски“ в Общомедия

Бенината къща е възрожденска постройка в град Банско, България. Роден дом е на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (Никола Бенин) и в 1981 година е превърната в музей под името Къща музей „Неофит Рилски“. Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.^[1]^[2]^[3]

Сградата е построена в XVIII век в центъра на Банско от рода Бенини и като типология принадлежи към разложко-чепинската къща. Представлява двуетажна сграда с приземен и жилищен етаж, а в западната ѝ част е типичното за банската къща укрепено ядро. Разположена е в затворен двор с масивна порта с входове за хора и за впрягове срещу стълбището на къщата. Градежът на укрепеното ядро и ограждащите стени е каменен, а на преградните паянтов – с пълнеж от масиран глинен разтвор. Подовете са дебели талпи с изолация от глина.^[3]

На първия етаж на къщата се намират сервизните помещения: кухня с двойна пещ, стаята за съхранение на продуктите и стаята за месене. Има и двуделно скривалище – като в по-голямото помещение име огнище и малък прозорец. През двойна желязна вратичка се влиза в същинското скривалище. Скривалището е било свързано и с укрепената част на жилищния етаж, разположена точно над него, с подвижна дървена стълба, прикрита под колонките, подпиращи първоначално жилищния етаж.^[3]

До кухнята се намира подникът – помещението за животни, което днес е изрисувано със стенопис, отразяващ родословното дърво на Неофит Рилски. Автор на стенописа е художникът Тодор Цонев. В средата на стенописа е изобразен Неофит Рилски като малкия Никола, а от двете му страни са родителите му Катерина и поп Петър.

На жилищния етаж има просторен чардак, жилищно помещение (кашчи), месилник (брашненик) и стая.^[3]

В 1810 година къщата пострадва от пожар и е възстановена и преустроена, като са построени нови стаи и стопански помещения. Пространството под подпиращите колонки на север е зазидано и така се образува ходник към скривалището. Къщито е запазено с открит декоративен тавански гредоред, долапи, одър, огнище, полици и пезули.^[3] В едно от помещенията, приспособено за килийно училище, е преподавал поп Петър, а друго е използвал за своя приемна.^[4]

Къщата е многократно преустройвана. В 1981 година е реставрирана и функционира като музей. Музеят се състои от две части – автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски – главно писма, снимки и книжовен материал.^[5] Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали. Изложени са „Българска граматика“ (1835), недовършеният гръцко-български речник на Неофит Рилски, книги от библиотеката му, препис на „История славянобългарска“ (1882) и други.^[2]^[6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Неофит Рилски
Стенописът с родословното дърво на Неофит
Стая с пясъчници за ученици
Чекрък в една от стаите
Чешмата, построена през 1842 г.
Вътрешният двор на къщата

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Държавен вестник, брой 69, 1927 г.
↑ ^а ^б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 84.
↑ Къща музей „Неофит Рилски“, Journeyplaces.com
↑ Вера Бонева. Крепост на новобългарската просвета: Музеят на Неофит Рилски в Банско. // История на просветното дело – нови изследвания, уникални културни ценности и музейни колекции, иновативни форми на представяне. Международна научна конференция, Габрово, 2014. Сборник доклади. Издателство „Екс-Прес“, 2015, 23 – 33. ISBN 978-954-490-468-5
↑ 1. Музей „Неофит Рилски“ // Български туристически съюз. Архивиран от оригинала на 2011-01-28. Посетен на 2010-11-21.

[1] Държавен вестник, брой 69, 1927 г.

[ЕПК1_496-2] а ^б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496.

[ЕПК1_84-3] а ^б ^в ^г ^д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 84.

[4] Къща музей „Неофит Рилски“, Journeyplaces.com

[5] Вера Бонева. Крепост на новобългарската просвета: Музеят на Неофит Рилски в Банско. // История на просветното дело – нови изследвания, уникални културни ценности и музейни колекции, иновативни форми на представяне. Международна научна конференция, Габрово, 2014. Сборник доклади. Издателство „Екс-Прес“, 2015, 23 – 33. ISBN 978-954-490-468-5

[6] 1. Музей „Неофит Рилски“ // Български туристически съюз. Архивиран от оригинала на 2011-01-28. Посетен на 2010-11-21.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]