Беседа:Никола Инджов

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бил ли е агент наистина?[редактиране на кода]

Това беше в статията, местя го тук, докато го изясним:

"През 1978 г. е вербуван като агент на Държавна сигурност, Второ главно управление, с псевдонима Земляк.[1]"

От друга страна, по темата има и други свидетелства - както уточнение в "Труд", така и бележка на писателя. [2]

Та, въпросът е, трябва ли да се оставя подобно твърдение в главната страница. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 21:49, 11 юли 2013 (UTC)[отговор]
В името на справедливостта, Вени, при положение, че уикиобщността счита за важно за биографиите на творците и учените да се посочи връзката им с Държавна сигурност (при това - говорим за българските творци и учени и връзките им с българската държавна сигурност от епохата на социализма, за които основно се стига до позоваване на решение на Комисията по досиетата или при по-рано разкрити досиета - на други източници, но никога за чуждестранни творци и учени, камо ли от предходни векове), или трябва да обогатяваме с линкове, така че да се чуе и самооправдателното обяснение (но тогава това трябва да се приложи за всички, за които Уикипедия твърди, че са агенти), или да се промени формулировката, като на мястото на категоричното „е вербуван“ се постави „през еди коя си година еди коя си институция (примерно Комисията по досиетата) с решение еди кое си обявява или огласява, че е вербуван, но еди кой си (творецът, ученият) твърди в медиите, че става дума за фалшификация на документи, извършена от служителите на ДС“ (но и тогава е нужно това да се приложи за всички). При всички случаи е важно как ще се постъпи не само с Никола Инджов, а и с Виктор Самуилов, Доньо Донев, Георги Данаилов, Димо Димов, Чавдар Попов и Клео Протохристова за чиито разкрити досиета няма нищо в Уикипедия, но също и с Тодор Колев, Георги Бакалов, Греди Асса, Георги Марков, Валери Стефанов, Димитър Денков, Богдан Богданов. При последния специално е натъртено още в лийда, че е агент, а след това в текста информацията за ДС се среща още два пъти, т.е. преекспонирано е, като се прави и внушение за това, че кариерата му се дължи на тази връзка с ДС. В статиите за другите обикновено не е така. А има и творци и учени с голям авторитет, като Владко Мурдаров и Георги Каприев, за които изобщо няма статии, но когато те се появят, ще се появи и проблемът как да бъде съобщено или не отношението им с ДС. Пища Хуфнагел (беседа) 05:40, 12 юли 2013 (UTC)[отговор]
Въпросът как и доколко тази информация за връзката с ДС да присъства в статиите в Уикипедия при това е свързан с това дали задължително да се изисква информация дали личността е членувала в БКП или е била безпартийна. Изобщо проблемът е много по-голям - той засяга изобщо значимостта на тази информация, чието тълкуване понякога се развива в голяма дискусия, а друг път тя минава по терлици, но така или иначе остава някъде съвсем настрани доколко тя е равноценна на постиженията на личността. Пища Хуфнагел (беседа) 05:56, 12 юли 2013 (UTC)[отговор]
Съгласен, че трябва да има еднакъв подход. Например - аз лично не знам дали за всички се твърди, че са вербувани, дали всеки от тях е уточнил, както това е сторил Н. Инджов за какво става дума. Има хора, които се гордеят с принадлежността си към ДС и такива, които очевидно не са знаели за подобна "принадлежност". Аз лично съм силно скептичен към нашата Комисия и решенията ѝ, защото имам личен опит за това как укрива информация или предоставя подбрана - така, че да всее смущение. Има и още нещо, което е всъщност по-важно: от огласяването на тези досиета не следва нищо. Не е като в Германия, да има лустрация. Не води до нищо, освен че на човека се лепва някакво петно - при това нерядко незаслужено (бил в командировка, написал отчет. Отчетът се завежда в ДС без негово/нейно знание. Ами да не би сега да не пишат отчети?). Освен това нашият закон не прави разлика между палачи и жертва... не, грешка - прави: жертвата става втори път жертва! Нека разсъждаваме малко тук и да видим до какво решение можем да стигнем, което да е унифицирано за всички. Това, което казваш за Богдан Богданов също е притеснително. Дали не е тенденциозно? Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 10:01, 12 юли 2013 (UTC)[отговор]

Това не трябваше ли първо да го уточним тук, преди да се пуска в статията?[редактиране на кода]

Преди година сме го обсъждали по-горе; няма все още унифициран подход към тези данни. Цитирането на епиграмата (една от общо две) дава едностранчива представа за Н.Инджов. Не съм убеден, че това е правилният подход. Ако се цитират епиграмите, които Радой Ралин е измислял за всеки писател, то край няма да имат...

Ето текста, който беше в статията:

Инджов е вербуван за сътрудник към Второ главно управление на Държавна сигурност с псевдонима Земляк на 20 октомври 1978 г.[3] В шуменски вестник Георги Мишев го определя като „дългогодишен пратеник на Държавна сигурност в Латинска Америка“.[4]

За него са написани немалко епиграми, между които тази на Кирил Гончев:

„За постове още той пак е готов,

от службата стара към службата нова
усмихнат пътува поетът Инджов,
макар че би искал да бъде Инджова.“.[5]

Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 09:14, 13 август 2014 (UTC)[отговор]

Излишна библиография за публикации за личността[редактиране на кода]

Освен, че са излишни, са и непроверими за какво се отнасят, в какъв обем са и дали не са само споменавания. С нищо не допринасят за значимостта на лицето и за полезността на статията. --Rumensz (беседа) 11:28, 2 декември 2015 (UTC)[отговор]