Бодо Кирххоф
| Бодо Кирххоф Bodo Kirchhoff | |
 Бодо Кирххоф през 2016 г. | |
| Роден | 6 юли 1948 г. |
|---|---|
| Професия | писател, драматург, сценарист |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, новела, разказ, пиеса, сценарий |
| Награди | „Награда на немската критика“ (2002) |
| Уебсайт | |
| Бодо Кирххоф в Общомедия | |
Бодо Кирххоф (на немски: Bodo Kirchhoff) е немски писател, драматург и сценарист. Автор е на романи, новели, разкази и пиеси.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Бодо Кирххоф следва от 1972 до 1979 г. педагогика във Франкфуртския университет и завършва с теза върха Жак Лакан. През 1994/95 г. е доцент в поредицата „Франкфуртски лекции по поетика“.
Кирххоф е женен и има две деца. Синът му Клаудиус е роден през 1988 г. – на него писателят посвещава книгата си „Пясъчен човек“ (Der Sandmann) (1992). През 1993 г. се ражда дъщеря му София. Заедно със съпругата си Кирххоф изнася курсове по творческо писане в Тори дел Бенако[1].
През 2010 г. Кирххоф разкрива в статия в списанието Шпигел[2], че като 12-годишен ученик многократно е бил сексуално насилван от кантора на Евангелисткия интернат при Боденското езеро. Според собствени изявления в творчеството му „винаги се търси помирение между сексуалност и слово“[3].
През 2016 г. новелата на Кирххоф „Сполитане“ (Widerfahrnis) спечелва „Немската награда за книга“. В новелата протагонистът се освобождава от своята меланхолия[4].
Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]
- Ohne Eifer, Ohne Zorn, Novelle, 1979, 2013
- Das Kind oder Die Vernichtung von Neuseeland, Schauspiel, 1978
- Die Einsamkeit der Haut, Erzählung, 1981
- Zwiefalten, 1983
- Mexikanische Novelle, 1984
- Infanta, Roman, 1990, 2006
- Der Sandmann, Roman, 1992
- Die Weihnachtsfrau, 1997
- Manila, Filmbuch, 2000
- Parlando, Roman, 2001
- Schundroman, 2002
- Wo das Meer beginnt, 2004
- Die kleine Garbo, 2006
- Der Prinzipal, 2007
- Eros und Asche. Ein Freundschaftsroman, 2007
- Erinnerungen an meinen Porsche, Roman, 2009
- Die Liebe in groben Zügen, Roman, 2012
- Verlangen und Melancholie, Roman, 2014
- Widerfahrnis, Novelle, 2016
- Betreff: Einladung zu einer Kreuzfahrt, Roman, 2017
Награди и отличия (подбор)[редактиране | редактиране на кода]
- 1984: Jahreskunstpreis des Frankfurter Vereins für Künstlerhilfe
- 1989: Villa-Massimo-Stipendium, Rom
- 1999: Bayerischer Filmpreis – Drehbuchpreis
- 2001: „Литературна награда на Рейнгау“
- 2002: „Награда на немската критика“
- 2002: „Награда на ЛитераТур Норд“
- 2008: Carl-Zuckmayer-Medaille für Verdienste um die deutsche Sprache
- 2012: „Немска награда за книга“ (номинация) mit Die Liebe in groben Zügen
- 2016: „Немска награда за книга“ für Widerfahrnis
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Peter Würth, Gardasee: Ein Rustico im Paradies, In: Der Spiegel, 8/2009, S. 148, архив на оригинала от 26 март 2010, https://web.archive.org/web/20100326145500/http://www.merian.de/reiseziele/artikel/a-643701.html, посетен на 31 май 2018
- ↑ Bodo Kirchhoff, Erinnerungen: Sprachloses Kind, In: Der Spiegel, 11/2010, S. 150
- ↑ Bodo Kirchhoff im Interview „Liebe ist das schwierigste Thema“ // Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2018-05-31.
- ↑ Alexa Hennig von Lange: Allein ist man zu wenig, Interview. In: Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 9. Oktober 2016, S. 47.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Бодо Кирххоф- ((de)) Биографични данни за Бодо Кирххоф в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Бодо Кирххоф в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Бодо Кирххоф в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Бодо Кирххоф в библиотеката на FU-Berlin
- ((de)) Бодо Кирххоф в Literatur Port
- ((de)) Бодо Кирххоф в Perlentaucher
- ((de)) Бодо Кирххоф в Die LYRIKwelt
- ((de)) Бодо Кирххоф – Личен уебсайт
- ((de)) Бодо Кирххоф в Personensuche
- ((en)) Бодо Кирххоф в
Internet Movie Database
|
