Бокал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бокал

Бокал е голяма чаша за вино[1]. Тя се употребява при християнско богослужение, когато се осветява виното и се приема причастие. Първите бокали са изработвани от дърво, около III век се появяват стъклените, а от IV век нататък получават разпространение златните[2] и сребърните, понякога инкрустирани със скъпоценни камъни. Счита се, че бокалът е направен по подобие на чашата от която Исус Христос е пил по време на тайната вечеря.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]