Бонавентюр (самолетоносач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Бонавентюр“
на френски: Bonaventure
HMCS Bonaventure (CVL 22) underway 1961.jpeg
„Бонавентюр“ — фотография от 1961 г.
Основна информация
Държава: Canadian Blue Ensign 1957-1965.svg Канада
Принадлежност: КВМС на Канада
Тип: лек самолетоносач
Корабостроителница: Harland & Wolff,
Белфаст, Ирландия
Пристанище: Халифакс
Начало на строителството: 21 ноември 1943 г.
Спуснат на вода: 27 февруари 1945 г.
Въведен в експлоатация: 17 януари 1957 г.
Изведен от експлоатация: 1 април 1970 г.
Параметри
Водоизместимост: 16 000 т (стандартна)
20 000 т (пълна)
Дължина: 214,6 m
Ширина: 39 m
Газене: 7,6 m
Екипаж: 1370 души
Скорост: 24,5 възела (максимална)
Задвижване: турбини тип „Парсънс“,
4 тройни водотръбни котела
2 винта
Мощност: 40 000 к. с.
Броня
Над погребите: 10 mm
Въоръжение
Зенитна артилерия: 4 x 2 76 mm зенитни оръдия
4 x 47 mm
Авиационна група: 21—24 самолета, по щат:

16 изтребителя F2H
8 самолета за противоподводна отбрана S-2
от 1961 г.:
8 самолета за противоподводна отбрана S-2
13 хеликоптера за противоподводна отбрана HO4S-3, по-късно CHSS-2

„Бонавентюр“ (на френски: Bonaventure) е лек самолетоносач от клас „Маджестик“, на въоръжение в канадските ВМС след Втарата световна война. Строежът на кораба е започнат за Кралския военноморски флот на Великобритания под името „Пауърфул“ (на английски: Powerful) и номер R95. Корабът е заложен през 1943 и спуснат на вода през 1945 г., макар че в края на войната, неговото строителство, както и това на други кораби, е спряно.

През 1952 г. недостроеният авианосец е предаден на КВМС на Канада и в периода 1952–1957 г. е завършен по модернизиран проект. Самолетоносачът влиза в строя под новото име и номер RRSM 22, по-късно сменен на CVL-22, и служи като многоцелеви кораб по крайбрежието на Атлантика. От 1961 г. е преквалифициран в самолетоносач за противоподводна отбрана, а от март 1966 до септември 1967 г. му е извършена основна модернизация. „Бонавентюр“ е изведен от строя на 1 април 1970 г., а през март следващата година е предаден за брак.

Котвата на кораба

Литература[редактиране | edit source]

  • С. А. Балакин, А. В. Дашьян, М. Э. Морозов. Авианосцы Второй мировой. Новые властители океанов. Москва. Коллекция, Яуза, ЭКСМО. 2006. ISBN 5-69917-428-1
  • All the World's Fighting Ships 1922—1946. R. Gardiner. Лондон. Conway Maritime Press / US Naval Institute Press. 1996. ISBN 1-55750-132-7
  • All the World's Fighting Ships 1947—1995. R. Gardiner. Лондон. Conway Maritime Press / US Naval Institute Press. 1996. ISBN 1-55750-132-7