Брайлова азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Брайлова азбука се нарича тактилна система за писане и четене, използвана от слепите и слабовиждащите хора по света. Използва се в книги, менюта, документи, бутоните на асансьорите, валута, лекарства. Брайловите символи могат да се изписват на плоча с шило, като точките излизат релефни от другата страна на листа или с брайлова машина. Брайловите потребители могат да четат и от мониторите на компютрите и други електронни пособия, използвайки брайлов дисплей.

Брайловата азбука носи името на своя създател Луи Брайл, който ослепява вследствие на инцидент в детството си. На 15 годишна възраст, Луи развива свой код за писане, подобрявайки система, разработена от войници, позната като „нощно писане“. Той публикува своята система, като впоследствие през 1829 г. включва и музикалните ноти. През 1837г . са предложени и първите цифри.

Брайловата азбука представлява малки правоъгълни блокове, наречени клетки, съдържащи малки релефни точици. Броят и разположението на тези точици, определя значението на символите. Започва постепенното транскрибиране и нагаждане на системата и за други езици.

Брайловото образование остава важно за развитието и грамотността на всички незрящи и слабовиждащи хора.

  • Вид: азбука
  • Създател: Луи Брайл
  • Период: 1824 (създаване) — използва се и до днес
  • Видове (езици): френски, английски, немски, български и много други.
  • Посока: отляво надясно
  • Наричана още: брайл

История[редактиране | edit source]

Брайловата азбука изначално е разработена като тактилен военен код, наречен „нощно писане“. Изработено е от Чарлз Барбие в отговор на изискване на Наполеон за създаване на средство за общуване на войниците, което да става тихо и без светлина. Системата се е основавала на 12 релефни точки, кодиращи 36 различни звука. Това се оказва трудна за разпознаване система и войниците я отхвърлят скоро. През 1821 г. Барбие посещава Националния институт за слепи в Париж, където се запознава с Луи Брайл. Брайл е сляпо момче на 12 години, което е ученик там. Работейки заедно върху системата, те установяват два основни нейни дефекта: 1. Представляващ единствено звука, кодът не може да изрази правописа на думата. 2. Човешките пръсти не могат да обхванат всичките 12 точки на думата, без да се движат, а това става доста бавно. Луи започва самостоятелни разработки по темата. Три години по-късно момчето, едва на 15 годишна възраст, през октомври 1824 г. открива гениалната азбука. Решението е да се използват клетки със 6 точки и да се определи конкретен модел за всяка буква от азбуката, а не само за звуците. За незрящите днес, брайлът е не просто система за писане и четене, а независимост и пълноправие.

Произход[редактиране | edit source]

Брайловата азбука произлиза от латинската, макар и косвено. В оригиналната система на брайла, точките са подредени, според реда на буквата във френската азбука. Първите 10 букви използват различни комбинации от горните четири точки „::“, аналогични са и цифрите.

В българския език брайловата азбука не се подчинява на този принцип. За нея се използват различни комбинации от точките, без значение кои са поред. Исторически погледнато има три начина за прилагането на брайловото писане при различните езици. По силата на Международния договор за брайловата азбука, тя трябва да следва френския ред на 26 букви, от латинската азбука. След изтичането на тези 26 букви, при наличието на още букви се използват огледални образи и съчетания. Това са опити за налагане на еднаквост на азбуката във всички езици по света. Така би трябвало да се избегне хаоса на всяка нация при пренареждането на буквения код. Не всички езици се подчиняват на това споразумение. Друга система е да се зададат кодовете според честотата на използваните символи при писане с най-прости комбинации, за да се пишат и разчитат бързо. Такива системи се използвали в Германия и САЩ, но днес не се срещат никъде. И още една система, която се използва от сричките и звуците, се среща в Китай и Япония.

Форми[редактиране | edit source]

Брайловата азбука може да се разглежда като първата схема за двойчно кодиране в света. Брайловата система се състои от две части: 1. Закодиране или изписване на буквения символ, състоящ се от комбинации между шест точки на хартията. 2. Декодиране на символа, прочитане и възприемане на смисъла на символа.

Физически това представлява няколкоточков символ, издигнат в една клетка: „⠁⠃⠉⠙⠑“. В рамките на всяка една клетка, точките са организирани в позицията на две вертикални колони с по три точкови позиции, намиращи се една под друга, например „“. Издигането на всяка точка може да се появи във всяка от шестте позиции. Ето как се образуват 63 възможни различни комбинации или по-точно 64, ако броим и клетката без нито една издигната точка, наречена интервал. Съгласно специално международно споразумение, символите могат да бъдат описани чрез именуването на позициите. Универсалното наричане на първите три подредени в лявата колонка една под друга са известни като първа, втора и трета във втората, дясна колонка, са четвърта, под нея — пета, а под нея — шеста. Например: първа — ляво горе, трета — ляво долу и четвърта — дясно горе, „⠍“ написани в една клетка, означават буквата „м“.

Отделните символи или думи се разграничават с празна клетка — интервал. Пунктуацията е представена от свой собствен набор от комбинации. Днес се използват различни комбинации от кодове в различните езици по света, а и не само, използват се и в различни области като математика или музика. Въпреки това шестте точки в едната брайлова клетка предлагат само 63 възможни различни, неповтарящи се комбинации. Ето защо много брайлови символи имат различно значение в зависимост от контекста. Пример: има едно съчетание от точки, поставянето на което показва, че следващият знак трябва да се чете като цифра, а не като буква. Буквата е „г“, пише се първа, втора, четвърта и пета „⠛“, ако обаче поставим пред нея цифрен знак, тя ще се прочете като цифрата „7“.

Начини и средства за писане[редактиране | edit source]

Една от възможностите е на плоча и шило. Шилото пробива дупчиците на листа, а малки килийки в плочата обособяват отделните клетки. Всяка комбинация се изписва на гърба на листа и излиза огледално на лицевата страна. Друг начин е писане със специална брайлова машина. Писането на машина е по-бързият и удобен начин, по-широко разпространен и практикуван. Тъй като при брайловото писане няма как да се изтрият ефективно символи при допускане на грешка, е прието тя да се зачерква с изписването на шесточия. При механичното напечатване на текстове с голям обем (учебници, книги), е възможно двустранното печатене на листа. Съществуват брайлови принтери за възпроизвеждане на текст от компютър директно. Друг източник на брайловите символи е брайловият дисплей. Той показва какво е изписано на монитора.

Форматиране[редактиране | edit source]

Двете най-важни особености при писането на брайл са свързани с два знака, които определят значението на символите след тях. 1-4 ( ⠅ ) точка, означаващи главна буква 3-4-5-6 (⠼) точки, означаващи цифрен знак Клетките след тях са или главни букви, или цифри. Пунктуация Тя си има своя символика, да речем 2-ра точка означава запетая, а в зависимост от това дали скобата е преди или след думата тя е отворена или затворена.

Размер[редактиране | edit source]

На една линия, тоест на един ред, се нареждат 34 клетки и между 25–27 реда на страница. Листовете са малко по-дебели и по-големи от стандарт А4. Текст с голям обем, като книга, учебник и др. се произвежда в няколко поредни тома на брайл.

Българска брайлова азбука[редактиране | edit source]

Азбука[редактиране | edit source]

Българската брайлова азбука е почти идентична с руската брайлова азбука където те се припокриват. В българския език липсват някои руски букви, но пък има допълнителният знак ѝ (и с ударение), което заема мястото на руската буква й (като българската буква й е огледално изображение на това).[1][2]

Българската Брайлова азбука.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кратка статия за брайловата азбука от znam.bg
  2. World Braille Usage, ЮНЕСКО (UNESCO), 2013 г.

Вижте също[редактиране | edit source]