Брезнишки езера
Брезнишките езера са група от три езера в северния дял на Пирин планина. Разположени са в Брезнишкия циркус. На запад районът на езерата граничи с главното било в района на върховете Ченгелчал и Демирчал, на север - с масивния Кадиев рид, а на юг - със скалистите отвеси на Янузов рид.
Трите езера са сравнително малки по площ. Намират се на височина между 2579 метра и 1763 метра.
- Горното Брезнишко езеро лежи във фунията на малък вложен циркус югоизточно от връх Ченгелчал, на височина 2579 метра. Спада към най-високите пирински езера - четвърто е след Горно Полежанско езеро, Горно Газейско езеро и Плешивото езеро под връх Голяма стража. Има площ 13.5 декара и приблизителни размери 180 на 100 метра. Езерото е с каменисти сипейни брегове, без растителност около него. Има непостоянен приток и през лятото оттока му пресъхва. Идеалната фуния на Горното Брезнишко езеро, заедно с връх Ченгелчал, гледани от района на Янузов рид, е една от най-впечатляващите гледки в алпийските части на Пирин.
- Средното Брезнишко езеро е разположено на югоизток от горното на височина 2217 метра. Има площ 21.8 декара, размери 250 на 150 метра и е най-голямото езеро в групата.
- Долното Брезнишко езеро (Сухия гьол) е разположено встрани от горните две на височина 1963 метра и е най-ниското езеро в Пирин планина. Отстои на 1700 метра източно от Средното Брезнишко езеро. Има площ 4.6 декара и размери 125 на 75 метра.[1]
От Горното Брезнишко езеро води началото си река Туфча. Нейни притоци са реката, отводняваща Корнишките езера, реките Янколица, Мишово дере, Глоговица, Речишко дере, Глобущица, Марево и Сваринско дере. Туфча минава през село Брезница и североизточно от село Корница. Малко след село Баничан тя се влива в река Места. Така тя става най-дългата и пълноводна река в този дял на планината.[2]
[редактиране] Източници
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
