Бутиллитий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
n-Бутиллитий
N-butyllithium-3D-vdW.png
Модел пространствено запълване
Butyllithium-hexamer-from-xtal-3D-balls-C.png
Затвор на делокализирана връзка между литий и бутил
N-butyllithium-tetramer-3D-balls.png
Тетрамер
Butyllithium-hexamer-from-xtal-3D-balls-A.png
Хексамер
Олигомери
Имена
По IUPAC Бутиллитий, Тетра-μ3-бутил-тетралитий
Други NBL, BuLi, 1-литиобутан
Идентификатори
Номер на CAS 109-72-8
PubChem 61028
ChemSpider 10254339
ChEBI 51469
SMILES CCCC[Li]
StdInChI 1S/C4H9.Li/c1-3-4-2;/h1,3-4H2,2H3;
StdInChI ключ MZRVEZGGRBJDDB-UHFFFAOYSA-N
InChI 1/C4H9.Li/c1-3-4-2;/h1,3-4H2,2H3;/rC4H9Li/c1-2-3-4-5/h2-4H2,1H3
InChI ключ MZRVEZGGRBJDDB-NESCHKHYAE
Качества
Формула C4H9Li
Моларна маса 64,06 g mol−1
Външен вид безцветна течност
Плътност 0.68 g/cm³
Точка на топене -76 °C (<273 K)
Точка на кипене разлага се
Разтворимост във вода реакция
Структура
Молекулна форма тетрамерна във вода
Диполен момент 0
Опасности
Основни опасности огненосен
NFPA 704
NFPA 704.svg
4
3
3
W
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25°C, 100 kPa)
,
освен където е указано другояче.

n-Бутиллитият е органолитиево съединение. Производно е на бутан, на който водородният атом е заменен с литиев. В чист вид е безцветна течност. Широко се използва в химична практика във вида на разтвори с различна концентрация на алкани (хексан, пентан), които съществуват само в олигомери.

Получаване[редактиране | edit source]

Обичайният метод за получава на n-бутиллитий явява взаимодействие на бутилбромида или бутилхлорида с метален литий.[1]

2 Li + C4H9X → C4H9Li + LiX
здесь X = Cl, Br

Литият, използван в някои реакции, както правилото, съдържа 1-3 % натрий.

Приемане[редактиране | edit source]

Широко се използва за литиоване (въвеждане на литиевия атом) органически съединения в синтез, който възможно отблагодарява много ниска „киселинност“ на бутана. По химически реакции с полярни групи напомнят реактив на Гриняр.

Литература[редактиране | edit source]

  • Т. В. Талалаева, К. А. Кочешков Методы элементоорганической химии. Кн. 1 Литий, натрий, калий, рубидий, цезий. М., Наука 1971

Източници[редактиране | edit source]

  1. Brandsma, L.; Verkraijsse, H. D.. Preparative Polar Organometallic Chemistry I. Berlin, Springer-Verlag, 1987. ISBN 3-540-16916-4.