Б. М. емигрант
| „Б. М. емигрант“ „Б. М. емигрантъ“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | двуседмичен вестник |
| Начало | 1933 г. |
| Край | 1936 г. |
| Цена | годишен абонамент 2 долара |
| Редактор | Христо Гоневски[1] |
| Език | български |
| Политически | комунистически |
| Тираж | 1000 |
| Свързани вестници | „БААЛ“ |
| Държава | Аржентина |
„Б. М. емигрант“ или „Българо-македонски емигрант“ български двуседмичен вестник, издание на Съюза на българо-македонските просветителни клубове в Буенос Айрес, Аржентина.[2][3]
Вестникът излиза от 1933 до 1936 година.[2]
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 9 | 1933 |
| II | 10 – 11 | 1934 |
| III | 12 – 14 | 1935 |
| IV | 16 | 1936[2] |
Вестникът има комунистически характер и започва да излиза веднага след Учредителния конгрес на Съюза в 1933 година. Публикува сведения за Лайпцигския процес.[2] Първият брой е под формата на бюлетин, печатан на пишеща машина.[3][4] Скоро след това редакцията е обискирана от полицията и машините за издаване на вестника са конфискувани. Вестникът продължава да се списва на ръка върху восъчни листове и да се разпространява нелегално, предимно в Аржентина и Уругвай, в тираж 1000 броя. В писането на материалите във вестника, редактирането и отпечатването им участват Петър Ангелов, Митьо Ачков, Стоян Тодоров, Никола Трифонов, Христо Гоневски, Върбан Димитров и други. Много от материалите са анонимни, а други са подписани с псевдоними – Чакеньо Рохо (Нено Стоянов), Солано (Добри Колев), Пепе (Петър Ангелов), Пепино (Христо Гоневски), Босяков (Иван Аржентински) или просто Клубов дописник.[4]
Вестникът спира след трансформирането на клубовете в Българска антифашистка и антивоенна лига, която издава вестник „БААЛ“.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 211.
- ↑ а б в г Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 153.
- ↑ а б Петров, Димитър, Цветан Николов. Българи в Южна Америка. София, Партиздат, 1988. с. 60.
- ↑ а б Петров, Димитър, Цветан Николов. Българи в Южна Америка. София, Партиздат, 1988. с. 73.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 154.
