Васил Милчов
| Васил Милчов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Васил Милчов (Милчев) Лазаров, наречен Чифличенчето, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Васил Милчов е роден в 1877 година[2] в малешевското село Чифлик, от което носи и прякора си. Присъединява се към Върховния комитет и е назначен за куриер. Заподозрян от властите в революционна дейност, е принуден да бяга в Свободна България. След една година се връща в Македония и се присъединява към четата на Алексо Поройлията, с която действа в Поройско и Дойранско в продължение на две години.[1] След това заминава за родното си Малешевско и става знаменосец на четата на Иван Пашалията. В сражение при село Гореме е ранен. Участва в Горноджумайското въстание през есента на 1902 година. През лятото на 1903 година е в отряда на генерал Иван Цончев и участва в боя при село Пирин и сраженията при Белица.[3] От 1903 до 1905 година е четник на войводата Анастас Милев, а в 1906 година е четник на Георги Попето.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение[3][4] и служи в четата на Дончо Златков, а след това в 13-а кукушка дружина.[4] Участва в сраженията през Междусъюзническата война в 1913 година срещу сръбската армия в Осогово. При намесата на България в Първата световна война служи в Петдесет и трети пехотен осоговски полк.[3]
На 8 април 1943 година, като жител на Истевник,[1] подава молба за българска народна пенсия, в която се определя като „голям българин“. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 82.
- ↑ Към 8 април 1943 година е на 66 години.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 83.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 440.
