Иван Пашалията
| Иван Пашалията | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
18 октомври 1850 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1919 г.
|
| Иван Пашалията в Общомедия | |
Иван Георгиев Станков, известен като Иван Пашалията[1], е български революционер, малешевски околийски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Пашалията е роден на 18 октомври 1850 година в Берово, Малешевско, в Османската империя, днес в Северна Македония. Работи като земеделец. Неговият баща Георги Божилов Дерменджиев също е комита, но е заловен и прекарва 9 години в солунския затвор Еди куле за бунтовническата си дейност. Турците убиват брата на Иван Пашалията, след което той премества семейството си в град Дупница, сформира чета и става войвода. През 1875 година е четник при Ильо войвода. Иван Пашалията взема участие в Кресненско-Разложкото въстание, а по време на Сръбско-българската война е в отряда на капитан Коста Паница и участва в Пиротското сражение.[2]
Заедно с Дончо Златков, Стойо Костов, Кочо Муструка, Тодор Паласкаря всяка година навлиза с чета в Източна Македония и действа в Горноджумайско, Разложко, Мелнишко и Струмишко. Дава над 33 сражения на османците.[2]
Присъединява се към Върховния комитет и през пролетта на 1902 година действа с 18-членната си чета си в Малешевско и Петричко, за да подготви населението за въстание.[4][2] Взима участие в Горноджумайското въстание през есента на 1902 година и участва в сраженията при Вракуповица, Цапарево и Гореме, късето е тежко ранен в ръката.[2]
Деецът на влязлата в конфликт с ВМОК ВМОРО Христо Силянов нарича Пашалията „харамия“ и „разбойник“:
| „ | Други ратници и контрабандисти харамии, членували и нечленували въ Организацията сѫ: Халю, Ив. Пашалията...[5] За забелязване е, че комитетътъ Михайловски — Цончевъ, който въ България се изтъква като бранитель на морала и чистотата и агитира съ „кражбитѣ” на Б. Сарафовъ и съ „нечиститѣ дѣла” на нѣкои вѫтрешни, не проявява абсолютно никаква чувствителность спрямо разбойнишката нечистоплътность на Дончо Златковъ, Ив. Пашалията и пр.[6] | “ |
Деецът на ВМОК Петър Дървингов в биографичния си очерк за Пашалията дава положителна оценка за него,[7] наричайки го „храбър, непретенциозен и силно симпатичен боевой другар“.[3]
Много положителна оценка за дейността на Иван Пашалията дава и полковник Атанас Янков.
| „ | Същата вечер се отправих за село Железница, гдето се съединих с войводата Иванчо Пашалията, един едър с дълга брада човек, извънредно храбър и много жесток спрямо турците. (Във въстанието беше ранен в дясната ръка в сражението при с. Гореме).[8] | “ |
Според един източник Иван Пашалията загива преди 1918 година[9], а според друг на 21 ноември 1919 година в Дупница.[10]
Внук на Иван Пашалията е видният български скулптор Крум Дерменджиев.[11]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Дървинговъ, П. Иванъ Станковъ Пашалията // Македония (Книга VIII). Октомврий 1903.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 287.
- ↑ а б Дървинговъ, П. Иванъ Станковъ Пашалията // Македония (Книга VIII). Октомврий 1903. с. 4.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 61.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 161.
- ↑ Централен държавен архив, фонд 771, опис №1.
- ↑ Янков, Анастас. Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003, стр. 119.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102, 103.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 437.
- ↑ Лазаров и Далчев ме откриха за голямото изкуство, Стандарт, 16 август 2000.[неработеща препратка]
