Вида Йоцич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вида Йоцич
Вида Јоцић
югославска скулпторка
Родена
Починала
10 януари 2002 г. (80 г.)
Семейство
Братя/сестриВера Йоцич

Видосава (Вида) Йоцич (на сръбски: Видосава, Вида Јоцић или Vidosava, Vida Jocić) е югославска скулпторка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в семейство на сръбски колонисти в скопското село Хасанбегово (на сръбски Сингелич) в 1921 година. В началото на 1941 година влиза в Съюза на комунистическата младеж на Югославия заедно със сестра си Вера. Сестра ѝ Вера умира в 1944 година и е обявена за национален герой на Югославия. Вида Йосич е заловена през 1942 година и е затворена в лагер.

Вида завършва Висшето филмово училище в Белград в 1949 г. След това завършва скулптура Одеската академия за изящни изкуства в Белград, където учи в периода учи 1950 – 1955 година при видни професори като Йован Кратохвил, Стеван Боднаров, Сретен Стоянович, Лойзе Долинар и други.

Вида Йоцич има 30 самостоятелни изложби и над 200 колективни изложби в страната и чужбина. Тя е автор на паметниците във Валево, Скопие, Нови сад и други.[1] Тя е автор и на няколко бюста на национални герои на Югославия. Паметник на Вера Йоцич е издигнат в Скопие, чийто автор е сестра ѝ Вида.

Паметник на Вера Йоцич в Скопие, автор Вида Йоцич

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Павле Васић, Аушвиц 49865, Политика, 3. фебруар 1958, Белград
  • Миодраг Б. Протић, Три скулптора, НИН, 16. фебруар 1958, Белград
  • Катарина Амброзић, Две изложбе скулптуре, Књижевне новине, 21. фебруар 1958, Белград
  • Драгослав Ђорђевић, Вида Јоцић, Видици, бр. 42-43, 1. март 1959, Белград
  • Драгослав Ђорђевић, Вида Јоцић, Борба, 18. децембар 1962, Белград
  • Борис Петковски, Нова Македонија, 2. јуни 1968, Скопие
  • Балша Рајчевић, Развијање доживљаја, Студент, 29. фебруар 1972, Белград
  • Слободан Марковић, Катедрала бола, Борба, 27. октобар 1974, Белград
  • Зоран Маркуш, Против заборава, Борба, 6. јули 1975, Белград
  • Ђорђе Кадијевић, Лица и маске, НИН, 6. јули 1975, Белград
  • Стеван Станић, Мала допуна портрета Виде Јоцић, НИН, 13. јул 1990, Белград
  • Зоран Маркуш, Против равнодушности, Политика, 1993, Белград
  • Јован Деспотовић, Апел за мир, (пред. кат.), ЦЗКД, Белград
  • Ирина Суботић, Трагика модерног доба, Време, 10. април 1999, Белград
  • Миодраг Дадо Ђурић, Изложба скулптура Виде Јоцић, Напред, 22. новембар 2002, Ваево
  • Љубомир Сомовић, Логораш или грађанин Калеа, Политика, 23. 12 2008, Белград

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jocić Vida // skulpture-srbija.com. Архивиран от оригинала на 2016-04-09. Посетен на 25 март 2016.