Виолета Русева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виолета Русева
българска литературна историчка
Родена
8 март 1956 г. (68 г.)

Учила вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вВеликотърновски университет

Виолета Русева Иванова е българска литературна историчка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 март 1956 г. в с. Добротица, Силистренско. Завършва Българска филология през 1979 г. във ВПИ „Константин Преславски“. През 1989 г. защитава кандидатска (днес - докторска) дисертация на тема „Поетика на българския разказ през 60-те години“.

От 1989 г. е старши асистент, от 1990 г. – главен асистент, от 1999 г. – доцент по история на българската литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

През 2015 г. защитава научна степен „доктор на науките по филология“ с дисертация на тема „Български символизъм: модуси на различимост“. От май 2018 г. заема длъжността професор по българска литература (Историческа поетика на новата българска литература).

Изследовател на българската модерност, съвременната проза, историческата поетика. Пише студии и статии, публикувани в множество академични издания и в специализирания периодичен печат. Участва в редица редакторски и съставителски колегии. Сред съставителствата ѝ са две антологии на българския модернизъм: „Манифести на българския авангардизъм“, „Слово“, В. Търново (1995) и „Български символизъм“, „Слово“, В. Търново, (2000).

Съавтор е на учебници за средното училище: Литература за ХI клас на средното общообразователно училище. Задължителна подготовка. Съавт. С. Янев, Р. Радев. Прозорец, Труд, Просвета, София (2001); Литература за ХII клас на средното общообразователно училище. Задължителна подготовка. Съавт. С. Янев, Р. Радев. Прозорец, Труд, Просвета, София (2002).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години“. Велико Търново: Алфа, 1993.
  • „Мистичният Йовков“. Велико Търново: Абагар, 1998. (ISBN 954-427-292-5)
  • „Генеалогия на българската модерност. Яворов“. Велико Търново: Абагар, 2001. (ISBN 954-427-448-0)[1]
  • „Литературноисторически етюди“. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2009. (ISBN 978-954-524-680-7)
  • „Елегии на безутешни дни. Книга за Дебелянов“. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2010. (ISBN 978-954-524-749-1)
  • „Български символизъм: Модуси и различност“. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2014, 400 с. (ISBN 978-954-524-947-1)
  • „6 студии по историческа поетика“, Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2017, 202 с. (ISBN 978-619-208-111-9)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Пейо Яворов. Генеалогичен прочит“, рец. във в-к „Литературен форум“, бр. 7 (491), 19 февруари 2002.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]