Врачанско македонско благотворително братство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Врачанско македонско благотворително културно-просветно братство „Трайко Китанчев“
Печат на Врачанското благотворително културно-пресветно братство „Трайко Китанчев“
Печат на Врачанското благотворително културно-пресветно братство „Трайко Китанчев“
Информация
Типобществена организация
Положениенесъществуваща
СедалищеВраца, България
Езицибългарски

Врачанското македонско благотворително културно-просветно братство „Трайко Китанчев“ е организация на бежанците от областта Македония, установили се във Враца.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 30 октомври 1920 година във Враца се учредява македонско братство на събрание, ръководено от Панталей Кондов. Избрано е настоятелство в състав Стамат Стаматов (председател), Константин Пазов и Борис Иванов (подпредседатели), Димитър В. Димитров (секретар), Киро Младенов (касиер), Евтим Георгиев и Кипро Павлов са членове.[1] Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Иван Д. Канелов, Константин Пазов и Стамат Стаматов.[2]

На 18 януари 1925 година братството си избира ново настоятелство в състав Константин Пазов (председател), Тодор Анастасов (подпредседател), Ник. Бакърджиев (секретар), Ив. Д. Канелов (касиер) и членове съветници Дим. Поптодоров, Дим. В. Димитров и К. Попшаламанов.[4] През май 1925 година Константин Пазов се изселва от Враца и спира да бъде председател на братството.[5] В началото на 1926 година на годишно общо събрание е избрано настоятелство в състав Т. Анастасов (председател), Димитър Поптодоров (подпредседател), Димитър В. Димитров (секретар), Иван Д. Канелов (касиер), а Щерю Нашков, Филип Куршелов и Панталей Кондов са съветници.[6]

През 1936 година е избрано ръководство в състав Тодор Анастасов (председател), Вангел Георгиев (подпредседател), Димитър В. Димитров (секретар), Георги Костов (касиер), Данаил Младенов и Иван Панев са членове. В контролната комисия влизат Димитър Поптодоров (председател), Люба Иванова Калъпова (член) и Михаил Бояджиев (член).[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 501 – 502.
  2. НБКМ-БИА C VIII 38
  3. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 502 – 503.
  4. Хроника // „Независима Македония“ III (96). София, СМЕО, 6 февруари 1925. с. 3.
  5. Хроника // „Независима Македония“ III (112). София, СМЕО, 5 юни 1925. с. 3.
  6. Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
  7. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 503.