Възнесение Господне (Извор)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Възнесение Господне.
| „Възнесение Господне“ | |
_-_church_2.jpg) Общ изглед | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Извор |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Архиерейско наместничество | Видинско |
| Изграждане | 1856 г. |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| „Възнесение Господне“ в Общомедия | |
„Възнесение Господне“ е православна църква във видинското село Извор, България. В 1978 година църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.[1]
_-_church_inscription.jpg)
Църквата е построена в центъра на Извор в 1856 година при митрополит Паисий II Видински. В 2015 година храмът е обновен,[1] като е подменен покрива, храмът е укрепен с метални конструкции, изграден е и дренаж за отводняване. На 12 септември викарият на Видинската митрополия епископ Поликарп Белоградчишки извършва водосвет на обновения храм.[2]
Иконите в храма са дело на дебърски майстори:[3] Кръстьо Аврамов,[4] баща му Аврам Дичов[5] и може би Евгений Попкузманов.[4] На иконата на Св. св. Кирил и Методий на владишкия трон има надпис: „Изъ руи Аврам Дичовъ и К. Авр. Дебралий“.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Освещават обновения храм в село Извор и камбанарията на Изворския манастир // БНР. Радио Видин, 12 септември 2015 г. Посетен на 27 август 2019 г.
- ↑ Храмът „Възнесение Господне“ във видинското село Извор е обновен по европейска програма // БТА, 12 септември 2015 г. Посетен на 27 август 2019 г.
- ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 115.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 229.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
