Вътрешни войски на България
Вътрешни войски на България са специален род войска, чиято цел е борба с различни групи борещи се срещу властта, терористични групи, както и охрана на различни обекти от национално значение.
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
- Управление „Вътрешни войски“ – под. 0850 (1948 – 1961)
- Управление на Вътрешните войски – под. 72300 (1985 – 1990)
- Управление на войските на Министерството на вътрешните работи (1990 – 1991)
- Управление на Вътрешните войски (1991 – 1993)
- Национална служба „Вътрешни войски“
История[редактиране | редактиране на кода]
Първи период (1948 – 1961)[редактиране | редактиране на кода]
Създадени са през 1948 г. с военнопощенски номер 0850 като специализирани поделения с цел осигуряване на охрана на важни обекти[1]. През 1951 г. получават името Вътрешни войски. През 1961 г. с министерско постановление се разформироват[2]. Под управление на войските са поделенията Витоша, Буря, Вихър, Ураган, Светкавица, Тайфун, Мълния, Дръзки, Днепър, Марек, Дъб, Крим. В периода 1952 – 1956 г. към войските съществува и Централна школа за младши сержанти – Вътрешни войски с военнопощенски номер 0770.
Втори период (1985 – 1993)[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешни войски са създадени отново с решение „Б“ №4 на Политбюро на ЦК на БКП от 15 януари 1985 г., както и с постановление №4 на Министерския съвет от 29 януари 1985 г. като специализиран род войска, в разгара на камапанията за насилствено преименуване на турците по време на т.нар. „Възродителен процес“.[3] Официално обявената цел на войската е „борбата с диверсионно – разузнавателни формирования на територията на страната, местни вражески и терористични групи, охрана и отбрана на особено важни обекти и тилови военнопленнически лагери, осигуряване на обществения ред и др.“[4] На практика Вътрешни войски са използвани главно за предотвратяване на безредици в хода на Възродителния процес, включително за потушаване на демонстрациите по време на Майските събития през 1989 година.[3]
На 18 март 1985 г. се утвърждава и мирновременната щатна структура на Вътрешни войски в състав от 6 самостоятелни оперативни батальона (дислоцирани в райони със значително турско население) и Управление „Вътрешни войски“. Щатът им е от 2000 души, включително 220 офицери, 1700 срочнослужещи и 80 свръхсрочнослужещи, като войниците и подофицерите са пръхвърлени от армията и Гранични войски, а офицерите – от структури на Министерството на вътрешните работи, главно от Гранични войски.[3]
Войските са подчинени на министъра на вътрешните работи. Управление „Вътрешни войски“ се състои от командване, щаб, политически отдел, отдел „Тил“, медицинско отделение, отделение „АБТТ и ГСМ“, отделение „АВ“, финансово отделение и обслужващи подразделения. С министерска заповед І-126 от 29 май 1985 г. Управлението получава военнопощенски номер 72300. От 16 януари 1990 г. с министерска заповед І-В към вътрешни войски се подчинява първи отделен оперативно-охранителен полк на УБО-МВР. През март същата година вътрешни войски са обединени с гранични войски под наименованието Управление на войски на Министерството на вътрешните работи. През юли 1991 г. отново се възстановяват като отделни управления и стават национални служби към МВР.
През 1997 година Вътрешни войски са преобразувани в Национална служба „Жандармерия“.[3]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
През 1950-те г.[редактиране | редактиране на кода]
- 2-ра оперативна дивизия – Вътрешни войски – под. 0690 (1953)
- Железопътна бригада – Вътрешни войски – под. 0599 (1951 – 1955)
- Артилерийски полк – Вътрешни войски – под. 0760 (1950 – 1954)
- 1-ви мотострелкови полк – Вътрешни войски – под. 0360 (1953 – 1961)
- 2-ри мотострелкови полк – Вътрешни войски под. 0277 (1949 – 1961)
- 3-ти стрелкови полк Вътрешни войски – под. 0388 (1950 – 1953)
- 4-ти стрелкови полк – Вътрешни войски – под. 0655 (1950 – 1961)
- Отделен свързочен батальон – Вътрешни войски – под. 0725 (1952 – 1961)
- Отделен танков самоходен батальон – Вътрешни войски – под. 0735 (1951 – 1961)
- Зенитен артилерийски дивизион – Вътрешни войски – под. 0769 (1952 – 1953)
- Моторазузнавателен батальон – Вътрешни войски – под. 0755 (1951 – 1953)
- Изтребителен противотанков батальон – Вътрешни войски – под. 0750 (1951 – 1953)
- Конен ескадрон – Вътрешни войски – под. 0745 (1951 – 1954)
- Промишлена бригада – Вътрешни войски – под. 0455 (1951 – 1955)
- Сапьорен батальон – Вътрешни войски – под. 0730 (1951 – 1953)
- 1-ви отделен охранителен батальон – Вътрешни войски – под. 0166 (1949 – 1961)
- 4-ти отделен кадриран батальон – Вътрешни войски – под. 0160 (1955 – 1956)
- 3-ти отделен мотострелкови батальон – Вътрешни войски – под. 0410 (1951 – 1961)
- 4-ти отделен мотострелкови батальон – Вътрешни войски – под. 0650 (1955 – 1961)
Към 1985 г.[редактиране | редактиране на кода]
- Управление „Вътрешни войски“ – София – под. 72300
- 1-ви самостоятелен оперативен батальон – Кърджали – под. 72350
- 2-ри самостоятелен оперативен батальон – Разград – под. 72355
- 3-ти самостоятелен оперативен батальон – Джебел – под. 72360 (1985 – 1997)
- 4-ти самостоятелен оперативен батальон – Нови пазар – под. 72365
- 5-и самостоятелен оперативен батальон – Вътрешни войски – МВР – Брезово – под.72370
- 6-и самостоятелен оперативен батальон – Дебелт – под. 72375
Началници[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Балевски (1948 – 1950)
- генерал-майор Димитър Гилин (до 1955 г.)
- генерал-майор Стефан Ангелов (1 март 1990 – юли 1991), началник на Войските на МВР
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВИА-9, Фонд 2255
- ↑ Главна дирекция „Жандармерия“ отбелязва своя професионален празник.
- ↑ а б в г Аврамов, Румен. Икономика на „Възродителния процес“. София, Център за академични изследвания, 2016. ISBN 978-954-320-582-0. с. 172 – 173.
- ↑ ДВИА-9, Фонд 3014