Хайдар Кади джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гази Хайдар Кади джамия)
Гази Хайдар Кади джамия
Гази Ајдар Кади џамија
Общ изглед след реставрацията в 2016 година
Общ изглед след реставрацията в 2016 година
Карта Местоположение в Битоля
Вид на храмаджамия
Страна Северна Македония
Населено мястоБитоля
Религиясунитски ислям
МюфтийствоБитолско
Архитектурен стилкласически османски
Архитектвероятно Мимар Синан
Изграждане1561/1562 година
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
Гази Хайдар Кади джамия в Общомедия

Гази Хайдар Кади джамия (на македонска литературна норма: Гази Ајдар Кади џамија; на турски: Gazi Haydar Kadi Cami) е мюсюлмански храм от XVI век в Битоля, Северна Македония.[1] С хармоничната простота и перфекция на пропорциите си, джамията е най-впечатляващият от класическите османски храмове в града.[2][3] Това кара много автори да смятат, че храмът е една от многобройните джамии, чийто автор е най-големият класически османски архитект Мимар Синан или пък, че е построена от негов ученик.[4][5]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът преди реставрацията

Храмът е разположен в квартала Кара Оглан, в периферията на чаршията в близост до Дебой хамам.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според мраморната плоча над входа, джамията е построена в 969 година от хиджра (= 1561/1562 година от Рождество Христово). Внушителната джамия е построена от Хайдар Ефенди при назначаването му за кадия в Битоля. За издръжката на храма Хайдар Ефенди учредява вакъф с магазини, ханове и къщи между Чира пазар и затвора Ченгел каракол. В 1607 година са добавени и нови вакъфи от везира Ахмед паша с годишен фонд от 60 000 акчета и 9000 акчета приходи. Около 1610 година имам на джамията е Кюрд Халифе. В 1661 година джамията е посетена от Евлия Челеби, който казва „Гази Хайдар е прекрасна в артистично отношение религиозна сграда“.[1] Към джамийския комплекс е добавено и религиозно училище, което пет пъти е обновявано. Джамията е изоставена по време на Балканската война в 1912 година. По време на Първата световна война минарето е ударено от артилерийски снаряд и пада. След 1945 година джамията е обявена за паметник на културата. Между 1960 и 1961 година е направена реставрация от архитект Крум Томовски.[2] Дълги години след това храмът е запуснат. Обновен с 2,5 милиона евро от турската Генерална дирекция на вакъфите и на 4 ноември 2016 година отново отваря врати като действащ храм.[6][7]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Надпис[редактиране | редактиране на кода]

Над главния портал има добре запазена мраморна плоча с размери 108 x 65 cm с надпис на три реда.[2]

„ От най-праведния от кадиите, нашия господар Хайдар Кади. Нека всемогъщият Бог да благовори да му даде прекрасен престой в Рая; Рай с пролетен фонтан. Той постори тази почетна джамия и приятно място за богослужение само от името на Всемогъщия Господар и искайки да е доволен (от джамията). Той бе щедър благодетел. Година 969.[2] “

Молитвено пространство[редактиране | редактиране на кода]

Храмът има голямо квадратно молитвено пространство 10,95 m на 10,98 m, покрито с 20-метров купол на 12-стенен барабан, свързан със стените с ъглови тромпи. Пропорцията от почти 1:2 акцентира височината на купола. Стените са дебели между 1,38 и 1,48 m и зидарията наподобява тази на школата на Мимар Синан - състои се от два реда тухли, редувани с един ред дялан камък. Спойката е хоросан. Сходни са Синан паша джамия в Бешикташ и Кара Ахмед паша кюлие в Топкапъ в Истанбул от 1550-1560 година.[2] С изключение на декорирания портик и външната северозападна стена на джамията, единствената друга външна украса е чрез зидарията.[3]

Интериорът на джамията е богато осветен от 12 барабанни прозореца и странични прозореца – осем на всяка стена без тази към портика, където са само четири. Запазен е оригиналният украсен в стуко михраб с пет реда сталактити, а махвилът и минбарът почти са изчезнали.[2]

От рисуваната декорация преди реставрацията в 2016 година в горните зони има само следи, а в долните зони тя или е повредена или напълно унищожена. Около прозорците, арките и тромпите има стилизирана рисувана геометрична орнаментация. Като стил те се отнасят към XIX век и са сходни с декорацията използвана в Анадола. Михрабът и тромпите са скулптрирани, а при портика, капителите и минбара има декорация с нисък релеф.[8]

Портик[редактиране | редактиране на кода]

Слепите куполи в портика

От северната страна на джамията е трикуполният отворен портик, който излиза извън размерите на молитвеното пространство и покрива минаретните основи.[9] Това е единственит оцелял оригинален портик на джамия в Битоля. Има четири мраморни колони, свързани с островърхи арки, които оформят три слепи купола на ниски осмоъгълни барабани, видими и отвън. Нивата на под под двата странични купола са повдигнати.[3] Ниши в портика заместват михраба за закъснелите. Порталът е със сталактитни пенданти и над него е мраморната плоча с надписа. Вратите са от кестеново дърво и са орнаментирани в нисък релеф с двойка розети и калиграфски текст от сура Ихлас. Аркада от четири колони поддържа покрива с трите купола. Двете колони фланкиращи входа имат сталактитни капители и са от зелен мрамор. Външните две са от бял мрамор и са с лозови капители.[9]

Минарета[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е имал две минарета, от които към началото на XXI век са оцелели само основите от двете страни на портика. Лявата е изградена с комбинация от тухли и камък, подобно на джамията, а дясната е само от дялан камък. Лявото е единственото минаре съществувало до 1912 година, а дясното никога не е било завършвано. По-късно тази част на сградата е използвана за ритуално измиване.[9] При реставрацията, завършила в 2016 година, едното минаре е възстановено.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir // Патримониум 7-8. 2010. с. 362. Посетен на 18 март 2015.
  2. ↑ а б в г д е ж Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir // Патримониум 7-8. 2010. с. 363. Посетен на 21 март 2015.
  3. ↑ а б в г Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 18. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  4. ↑ Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 21. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  5. ↑ Хајдар кади џамија // Центар за етнолошки истражувања и применета антропологија. Посетен на 3 юли 2023. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ а б Џамијата Хајдар Кади во Битола го враќа сјајот // Religia.mk, 10 октомври 2016. Посетен на 14 септември 2017.
  7. ↑ Шеровска, Весна. Свечено отворена Хајдар-кади џамија // TV Tera, 4 ноември 2016. Архивиран от оригинала на 2017-09-14. Посетен на 14 септември 2017.
  8. ↑ Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 20. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  9. ↑ а б в Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir // Патримониум 7-8. 2010. с. 364. Посетен на 21 март 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хайдар_Кади_джамия&oldid=11995995“.