Гари Нюман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гари Нюман

Гари Нюман (роден като Гари Антъни Джеймс Уеб на 8 март 1958, на английски Gary Numan) е английски певец, композитор, музикант и електропоп пионер, Гари Нюман е първата звезда на електропоп сцената от края на 70-те години на 20 век.

Биография[редактиране | edit source]

Гари Нюман още от малък усвоява свиренето на китара и първите си сериозни занимания с музика осъществява с групата "LASERS", а по-късно с пост-пънк групата "Tubeway Army". В епохата на небивал интерес към пънк-революцията, Гари Нюман открива за себе си електронните инструменти. Той записва първият си албум "Tubeway Army" - 1978 г., като съчетава звука на електрокитарата с този на Moog-синтезатори. Вторият албум "Replicas" (1979 г.) отива дори по-далеч - Нюман аранжира албума така, че синтезаторната звучност се превръща в доминираща. Музикантите от "Tubeway Army" считат това за предателство към китарата като класически рок-инструментт и след записа на "Replicas" напускат групата.През май на същата година е издаден най-популярния му и най-продаван албум "Pleasure Principle", в който е записан и най-известния сингъл "Cars".Албумът е издаден вече под собственото име на Гари Нюман . Сингълът "Cars" превръща младия музикант в звезда с международна известност , както и в родоначалник на синти-поп течението, станало доминиращ стил в началото на осемдесетте години на ХХ век. С това той открива пътя към класациите на всички музиканти от синти-поп ерата, превръщайки електронната музика в популярна сред меломаните по света. До 1979 г. електронната звучност е само елитарен екперимент на малцина музиканти имащи възможност да работят със синтезатори.

През 1980 г. е издаден третия албум на Гари Нюман, носещ заглавието "Telecon". Албумът също влиза в класациите и се продава добре. На обложката на издадения през пролетта сингъл "We are Glass" Гари държи две неонови лампи, осветяващи със студена светлина лицето му, а фона зад него е черен. Текстовете на албумите на Гари Нюман са силно повлияни от критично-параноидния стил на сюрреализма, а студената, електронна илюстративност на музиката му, съвсем определено е поклон към течението на неофутуристите. На сцената изглежда и се държи, като безжизнен андроид-кибогр, с което упява да впечатли любителите на научнофантастичната образност. Героят от песните му винаги е мъж-момче, което е заобиколено от студен, механичен, и враждебен свят, свят - лишен от човечност и емоции.

През следващата 1981 г. популяростта на Гари Нюман постепенно спада, като в средата на 80-те, той на практика е изместен в сянката на такива синти-поп групи и изпълнители като Depeche Mode, New Order, Soft Cell, Ultravox, Visage, Men Without Hats, A Flock of Seaguls, New Music, Fed Gadget, Cabaret Voltair, DAF, Yazoo, Sensus, Classix Nouveaux, Human League, ABC, The The, Talk Talk, Blancmange, Whang Chung, Bronski Beat, Alphaville, Scritti Politti,OMD, Thomas Dolby, Howard Jones, Nik Kershaw, Tomoson Twins, Propaganda, Nena, Kim Wilde, Anne Clark, Clan of Xymox, Devo, Front 242 и др.

Хладният, дистанциран електронен футуризъм на Гари омръзва на слушателите, за сметка на по-лековатите и по-мечтателни представители на новата романтика и новата вълна. Причина за спадащата му популярност става и неговата необмислена декларация в края на 1980 г., че след прощално турне, той ще се откаже от музиката и ще се отдаде на своето хоби - летенето със самолет. В доказателство на това, Гари Нюман изхарчва част от спечелените пари, за да си купи самолет и с течение на времето неговият авиопарк се увеличава сериозно. Пак по същото време - 1981 г., журналист пита Гари Нюман дали афиширания отказ от музиката не е всъщност рекламен трик, а музикантът отговаря: "Ако, това изявление беше рекламен трик, то този трик е най-глупавото нещо, което съм извършвал. Сега, когато преосмислям казаното от мен, разбирам, че трябва да поработя доста, за да променя нещата в моя полза." Независимо от ню уейв аранжираните албуми, каквито са "Dance"/1981/ и "I Assassin"/1982/, Гари Нюман не успява да възвърне популярността си. Все пак до средата на 80-те, той успява да пласира някои хитове в класациите.

Издава албумът "Warriors" /Бойци'/ през 1983. Нов албум -нов имидж.Музикантът е с русооранжева коса и изглежда, като герой от някой постапокалиптичен филм. Продажбите от този албум са сравнително добри, а пресата определя "Бойци", като един най-добрите албум за годината. За да оцелее на пазара Нюман предприема промяна, както в музикален план, така и по отношение на визуалния си образ - превъплащава се в образа на извънземен андроид, взет от романа "Берсеркер" на шведския фантаст Фред Себерхаген, и озаглавява новия си албум / от 1984 г./със заглавието "Berserker". Есента на същата година Гари Нюман прави концерт, на който се появява облечен в бели дрехи, с футуристична стилистика. Лицето му е млечно бяло, а косата му е синьо-лилава. Същият имидж има и съпорт-групата му. Музикалната преса игнорира албума, а някои фенове виждат в Гари Нюман един човек, готов на всичко, само и само да си възвърне предишния успех. Независимо от това албумът "Берсеркер", записан с новите тогава дигитални синтезатори, съдържа и доста добри песни. Следващата 1985 г., Гари Нюман издава албума "The Fury", който е издържан в аранжимента на тогавашния мейнстрийм-поп. Следват албумите "Strange Charm" (1986г) и "Metal Rythm" (1988 г.), но без съществени успехи в комерсиален план. В "Метален ритъм" се чувства влиянието на индъстриъл стила, набиращ сила тогава.

В деветдесетте години на XX век, бързо появявящите се стилове като техно, хаус, и други направления на елекронната музика, създават дефицит на ярки творчески личности. В резултат се забелязва нараснал интерес към музикантите създали елекронната звучност и естетика - Гари Нюман, Крафтверк, Хюман Лийг, и т. н.

Гари Нюман издава албуми и до днес. Музиката му е повлияна от готическата и индъстриъл сцена. Самият музикант е доста озадачен от внезапно възвърналият се интерес към личността и творчеството му. Той казва: "Аз и до момента съм тук, издавам музиката си, никъде не съм изчезвал. Вече бях свикнал с безразличието към музиката ми, така че, сега когато се оказва, че отново съм известен, и обичан, се чувствам неловко." Само преди месец Гари Нюман издаде пореден албум - "Jagged".