Генератор на Ван де Грааф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Още известен като Генератор за статично електричество, представлява ускорител на леки елементарни частици (лептони) и по-точно електрони. Изобретен през 1929 година от американският физик Робърт Ван де Грааф. Ван де Грааф генераторът се състои от метална сфера, най-често алуминиева без остри части, диелектриков ремък, 2 ролки от противоположни трибоелектрични серии, метални четки, които прихващат отделените електрони, плексигласов или друг кожух и електромотор. Принципът на действие на генератора се основава на свойствата на проводниците в електростатично поле. Триенето на ремъка с долната ролка предизвиква индуцирането на некомпенсиран заряд, които се пренася от ремъка до горната четка, където бива прихванът и отведен към сферата. Този заряд е положителен, тъй като ролката се наелектризира положително при триене, това означава, че приема електрон от лентата и по вътрешната страна на ремъка се индуцира некомпенсиран отрицателен заряд, който в следствие на преполяризацира от йонизацията на въздуха и става положителен от другата страна на ремъка. Именно моментът на преразпределението на заредените частици е преломният. Индуцираните отрицателни заряди от горната ролка биват заземени, посредство заземителя на самия уред. Едно от свойствата на проводник в електростатично поле е, че вътре в проводника не се създава електростатично поле, и съответно интензитетът там е равен на нула. Това позволява натрупването на нови заряди върху сферата да бъде неограничено. И така генераторът се зарежда до десетки или стотици хиляди волта напрежение, а при някои модели и до няколко милиона.