Георги Гарев
| Георги Гарев | |
| български революционер | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Андреев Гарев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1877 година във велешкото Башино село, тогава в Османската империя. Взима дейно участие в националноосвободителните борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО, като в 1902 година се зачислява към легалната революционна организация и е назначен за помощник селски войвода в родното си село. Изпълнява и длъжността куриер на всички чети, които преминават през Вардара, както и на изпратени материали. В 1904 година е арестуван от османските власти и е осъден на 5 години затвор с вериги, заради организационни въпроси и убийството на сръбски шпионин. Излежава присъдата си в Куршумли хан до 1908 година, когато е амнистиран с общата амнистия. След Младотурската революция е принуден да се засели в Куманово, където също влиза в местната революционна организация и продължава революционната си дейност. След като Куманово попада в Югославия след Първата световна война, гарев е тормозен и преследван от новите сръбски власти заради пробългарската си дейност. В 1941 година е арестуван от сръбските власти, но не успяват да го убият заради бързото германско настъпление по време на Втората световна война.[1]
На 19 април 1943 година, като жител на Куманово, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 109.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 110.
