Георги Тунов
| Георги Тунов | |
| апостолически викарий | |
| Роден |
село Селджиково (дн. село Калояново), Пловдивско, Османска империя |
|---|---|
| Починал | 1809 г.
Пловдив, Османска империя |
| Религия | Католическа църква |
Георги Тунов е български католически духовник, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Тунов е роден в село Селджиково, Пловдивско. Информацията за него е оскъдна. Назначен е за викарий на 15 декември 1802 година.[1] Преди това е бил свещеник в Горните села - Даваджово, Хамбарлии, Дуванлии и Селджиково.
В рапорт до Рим от 28 февруари 1802 г., той информира за разбойнически групи на кърджалии продължаващи да тормозят католическото население, за надигналата се вълна против свещеничеството от страна на гръцкия владика в Пловдив. Епископът и неговите свещеници били арестувани, но католиците от Пловдивския викариат се събрали пред конака и протестирали. Духовниците били освободени, но трябвало да се откупят. [2]
Георги Тунов умира през 1817 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Father Giorgio Tuno † // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.
- ↑ Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601-2001
| свещеник Петър Ковачев | → | апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат (15 декември 1802 – 1817) |
→ | свещеник Андрея Тунов |
