Църногорски манастир
| Църногорски манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ |
|
 |
|
 Разположение в България
|
|
| Координати | |
|---|---|
| Вид | Православен манастир |
| Местоположение |  над село Гигинци, България |
| Изграждане | 12-14 век, обновен през 2010 г. |
| Съвременно състояние | обновен |
| Сайт | http://svetogorie.com/ |
Църногорският манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“, известен и като Гигински или Черногорски манастир, е български манастир.
Съдържание |
[редактиране] Метоположение
Намира се на около 18 километра югозападно от град Брезник и на 5 километра от село Гигинци, в полите на връх Китка в планината Църна гора. Манастирът се намира на 1000 m надморска височина и до него се стига по 5 km каменист път.
[редактиране] История
Според местни предания Църногорският манастир е съществувал по време на Второто българско царство. През периода на османското владичество неколкократно е бил разрушаван и възстановяван. В началото на XIX век манастирът е бил възстановен, както твърдят преданията, от светогорски монаси, открили заровено аязмо с лековита вода.
В манастира е запазен надпис от 1814 година, в който се споменава кърджалийския главатар Кара Фейзи. Стенописите от края на XIX век са интересни с рисунките на местни ктитори, в които е предадена детайлно брезнишката носия от това време.[1]
[редактиране] Състояние на манастира след 1989 година
След 1989 година манастира започна да възстановява своя живот като духовен център на Брезнишкия край, съответно на днешната Пернишка област. След постъпването в него на отец Никанор, една личност интересна със своя светски живот, благодарение на неговата предприемчивост към манастира се насочват много, различни по своя вид, дарения, с които са извършени реконструкции на изоставените полуразрушени сгради. Широките му ( на отец Никанор) познания за състоянието на съвременните технологии осигуряват на манастирските сгради електрически ток, интерет. Всичко това привлича целогодишно хиляди поклонници.
[редактиране] Бележки
- ↑ Нешев, Георги. Български манастири през вековете, София 2006, с. 70
.svg){kind=small}
