Глициния
| Глициния | |||||||||||||||||||||||||||||||||
 Цъфнала китайска Глициния |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||||||
 WisteriaThomas Nuttall, 1818 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Глицинията (Wisteria) е род дървовидни катерливи растения от семейство Бобови (Fabaceae), произхождащи от Китай, Корея, Япония и източната част на Северна Америка. Глицинията се катери като увива стъблото си по посока на часовниковата стрелка или обратно около всяка възможна опора като може да достигне височина 20 метра и 10 метра настрани. Най- голямата известна глициния в света се намира в Сиера Мадре в Калифорния, заема площ повече от 4 декара и тежи 250 тона. Посадена е през 1894 година.[1] [2]
Листата на Глицинията са нечифтоперести, дълги 15 до 35 см и наброяват 9 до 19 листчета. Цветовете са събрани в съцветия подобни на рода Лабурнум, но биват виолетови, розови и бели, но не жълти. Цъфтят напролет непосредствено преди разлистване при азиатските видове и в средата на лятото при американските видове. Също така подобно на рода Лабурнум семената са в чушки и също като тях са отровни.
