Годеж в манастира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Годеж в манастира
Композитор Сергей Прокофиев
Либретист Сергей Прокофиев
Мира Менделсон
Премиера 3 ноември 1946 г.

„Годеж в манастира“ е лирико-комична опера от Сергей Прокофиев в четири действия (девет картини). Композирана е през 1940-41 г. Либретото е написано на руски от самия Прокофиев и неговата спътница в живота Мира Менделсон Прокофиева.

Действуващи лица
  • Дон Жером, севилски благородник — тенор
  • Фердинанд, Луиза: деца на благородника — тенор, сопран
  • Дуеня: възпитателка на Луиза — алт
  • Антонио — тенор
  • Клара д'Алманца: приятелка на Луиза — мецосопран
  • Мендоза: богат търговец на риба — бас
  • Дон Карлос: обеднял благородник, приятел на Мендоза — баритон
  • Отец Августин: игумен на манастира — баритон
  • Отец Елустаф, Отец Шартрьоз, Отец Бенедиктин: монаси — тенор, баритон, бас
  • Първи послушник — тенор
  • Втори послушник — тенор
  • Лаурета: камериерка на Луиза — сопран
  • Розина: камериерка на Клара — алт
  • Лопец: прислужник на Фердинанд — тенор
  • Приятел на Дон Жером — без думи, свири на корнет
  • Санхо: слуга на Дон Жером — без думи, свири на барабан

Действието се развива в Севиля в началото на 18 век.

История на създаването[редактиране | edit source]

Сергей Прокофиев пристъпва към създаването на операта си "Годеж в манастира" в най-зрялата си възраст, през 1940 г., когатао е бил вече автор на няколко оперни произведения и балети; непосредствено преди това той бил завършил партитурата на операта си "Семьон Корко".

Идеята за създаването на операта "Годеж в манастира" е била дадена на композитора от младата поетеса Мира Менделсон, която била завършила тогава есно от висшите учебни заведения по литература в Москва и е работила върху превода на тази комедия на Ричард Шеридан (1751 - 1816).

Сергей Прокофиев сам написва либретото по комедията на Шеридан, а няколкото стихотворни текста съчинява Мира Менделсон, която през 1941 г. става жена на композитора и ценна помощничка в по-нататъшната му творческа дейност. През лятото и есента на 1940 г. композиторът работи бързо и с увлечение върху операта си и до края на годината я завършва и оркестрира.

За създаването на опрата "Годеж в манастира" Прокофиев отбелязва: "Пиесата Дуеня" е по-малко известна у нас. Аз се запознах с нея в 1940 г. Мен ме привлече изтънченият хумор, очарователната лирика, острите характеристики на действуващите лица, динамичното действие и увлекателното изграждане на сюжета, всеки обрат на който те кара да чакаш с нетръпение какво става по-нататък. Когато започнах работата си над операта, пред мен се откриваха два пътя: единият - да се подчертае в музиката комичната страна на произвесението, и вторият - лиричната. От тези два пътя аз избрах втория. И струва ми се, че не сбърках..."

През пролетта на 1941 г. започва подготовката за изнасянето на операта в Московския театър "Станиславски", но обявяването на войната осуетява това. През 1943 г. Прокофиев отново се връща към това си произведение и нанася редица поправки. Композиторът нарича операта си "Годеж в манастира", защото оригиналното название "Дуеня" според него не звучало добре на руски. Първото изпълнение на опрата се е състояло на 3 ноември 1946 г. в Ленинград.

У нас "Годеж в манастира" се изнася за пръв път от Варненската опера през 1962 г. Диригент - Б. Черпански, режисьор - Н. Николов.

Музика[редактиране | edit source]

"Годеж в манастира" е втората комична опера на Прокофиев след "Любовта към трите портокала". Върху забавния сюжет на Шеридан композиторът е успял да създаде една съвременна опера-буфа. Музиката е написана с типичното за Прокофиев огромно професионално майсторство и в нея са съчетани по съвършен начин пародията, гротеската, сатиричната острота и изящната лирика. Острието на музикалната си сатира Прокофиев е насочил преди всичко към отрицателните герои, главно Мендоза и Дон Жером, докато в партиите на младите герои преобладават сърдечността, лириката и добродушният хумор. Особено ярък е музикалният образ на стария мошеник Мендоза, който се смята за покорител на женските сърца. В неговата предимно декламационна паритя има много хумор и гротеска.

Изключително характерна е музикалната фраза, която той често повтаря "Мендоза, ти си хитър момък" и която е придобила значение на своеобразен лайтмотив. Гротеската се долавя и в оркестъра, обрисуващ сцените с Мендоза. Особено интересен е дуетът-скороговорка, между Менодза и Дон Жером. Мусикалният портрет на Дон Жером е даден пак в комедийно-сатиричен аспект, но е малко по-смекчен, отколкото този на Меноза, и не е така отблъскващ. Отличителните чарти на харатктера на Дон Жером най-добре проличават в неговото ариозо от края на първа картина "Ако имате дъщеря", чиято тема се повтяря много пъти и в различни моменти от неговата партия. Характерен детайл в обрисовката на образа е репликата му, която той постоянно промърморва "Превъзходно", взета като че ли направо от живота.

Едно от най-интересните и оригинални места не само в "Годеж в манастира", но и в другите музикално-сценични творби на Прокофиев е сцената на домашното музициране в шестата картина, когато Дон Жером с двамата си партньори свири насмешливо-галантниа меует. Наситената с ирония музика от триото на менуета се повтаря многократно през време на картината. Също така забележителна е хоровата сцената в мъжкия манастир (осмата картина), в която настава внезапна смян на вселата песен на гуляещите монаси с карикатурно-набожен хорал. В карнавалната сцена от края на първа картина личи жизнерадостта и веселостта на севилските граджани. Остоумието на Дуеня и обрисувано в музиката с голямо майсторство, духовитост и тънък хумор. Черти от остоумие, хитрина и бегрижие има и в партията на Луиза, която обаче носи и лиричността на влюбената девойка. Не само Луиза, но и другите млади герои - Клара, Антонио и Фердинанд са дадени като положителни образи и партиите им контрастират с тези на отрицателните герои.