Голям австралийски залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Карта на Големият Австралийски залив
Големият Австралийски залив, южно от Нъларбър. Снимка: НАСА.

Големият Австралийски залив е широк открит залив, простиращ се по протежение на централната и западната част на южната брегова линия на континентална Австралия.

Обхват[редактиране | edit source]

Международната хидрографска организация определя залива като част от югоизточния Индийския океан, със следните граници :[1]

На север. Южното крайбрежие на Австралия.

На юг. Линията, свързваща нос Хау (35°08′ ю. ш. 117°37′ и. д. / 35.133333° ю. ш. 117.616667° и. д.), Австралия с Югозападния нос, Тасмания.

На изток. Линията от нос Отуей, Австралия дo остров Кинг, и оттам към нос Грим, крайната северозападна точка на Тасмания.

По-общоприетите [1] граници са от нос Пасли, Западна Австралия, до нос Карно, Южна Австралия - разстояние от около 1 160 km. Доста по-общоприето наименование в Австралия за прилежащите към континента водни площи на юг, е Южен океан, а не Индийски океан. По-голямата част от залива е разположена южно от просторната равнина Нъларбър, която се разпростира в два австралийски щата – Южна и Западна Австралия.

Изследвания[редактиране | edit source]

Големият Австралийски залив за първи път е открит от европейските изследователи през 1627 г., когато холандския мореплавател Тисен плава край приблизителните му западни граници. Брегът по-късно е прецизно картографиран от английския изследовател Матю Флиндърс през 1802 г., по време на обиколката му на австралийския континент. След това и Едуард Еър прави изследване на залива, водено от база от сушата.

Естествознание[редактиране | edit source]

Големият Австралийски залив

Бреговата линия на Големия Австралийски залив е характерна със стръмните си скали (до 60 m височина); плажове, подходящи за сърф и скални платформи, подходящи за наблюдение на китове. Водите на залива, въпреки, че са сравнително плитки, не изобилстват с живот. Докато повечето континентални шелфове са богати на морски живот и са подходящи риболовни зони, безплодните пустини северно от залива имат много малко валежи, и водните потоци във вътрешността на континента шзчезват под земята или се превръщат в солни езера. В резултат на това, Големият Австралийски залив получава много малко плодоносна тиня, която обогатява континенталните шелфове и всъщност е морска пустиня. Той може би е най-известен с големия брой акули, които често се срещат в крайбрежните води, както и увеличаването на броя на вид китове, които мигрират в региона.

Едно място на залива, което е специално насочено към изследването на естествената история на крайбрежието, е птичата обсерватория Еър.

Съвременни условия[редактиране | edit source]

От икономическа гледна точка, заливът е експлоатиран от много години, като тук се развиват риболов, китолов и индустрии, свързани с ракообразни. Предпочитаната риболовна цел е вид бодлоперка.

Селища като Кедуна и Еукла, намиращи се на крайбрежието, имат благоприятни условия за достъп до залива. Други селища по магистралата Еър, или намиращи се на платото Нъларбър, съответно нямат такава нямат възможност.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Limits of Oceans and Seas, 3rd edition. // International Hydrographic Organization, 1953. Посетен на 7 February 2010.

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/242885/Great-Australian-Bight

Литература[редактиране | edit source]

  • Edminds, Jack (1976) Panorama of Western Australia : the Great Australian Bight Perth,W.A. Periodicals Division, West Australian Newspapers. ISBN 0909699119 (ANB/PRECIS SIN 0140147)

Външни препратки[редактиране | edit source]