Градски дом на културата (Пловдив)
| Дом на културата „Борис Христов“ | |
 | |
 Местоположение в Пловдив | |
| Вид | многофукнкционална сграда |
|---|---|
| Местоположение | Пловдив,  България |
| Стил | Сталинистка архитектура |
| Изграждане | 1946 г. |
| Състояние | осъвременен след основен ремонт |
| Сайт | domborishristov.com |
| Дом на културата „Борис Христов“ в Общомедия | |
Домът на културата „Борис Христов“ е емблематична за пловдивчани многофункционална сграда за културна дейност, за информационно-образователни събития, за конференции, пресконференции, семинари, изложби, бизнес срещи.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Домът е построен през 1946 г. като Дом на труда на Общия професионален съюз в наложения по това време сталинистки архитектурен стил със задължителните за стила колонади. Домът става известен с името Профсъюзен дом „Стефан Кираджиев“. След 1989 г. е известен с името Синдикален дом. През 1998 г. с решение на Министерския съвет сградата е предоставена на синдикатите, които предоставят по-късно сградата да се използва за културни дейности от общината.
От 2011 г. въпреки протестите на синдикатите домът носи името на великия оперен певец Борис Христов. След ремонт, продължил 6 години, със стойност на строителните дейности, които възлизат на почти 20 милиона лева, през 2013 г. домът е открит от пловдивския кмет Иван Тотев.[2]
При ремонта е заличен стенопис от 1975 г. на големия пловдивски художник Йоан Левиев. След подета гражданска инициатива за възстановяване на стенописа, пловдивският кмет лично се ангажира с възстановяването му.[3] През 2014 г. след премахване на част от стената, зад която се е предполагало, че е съхранено произведението на изкуството, е установено, че стенописът във фоайето е напълно унищожен.[4]
База[редактиране | редактиране на кода]
В сградата се намират:
- Зрителна зала с 522 места, сцена с оркестрина и подвижни коли за декори. Залата е оборудвана с най-съвременна озвучителна техника и средства за художествено осветление. Предвидени са възможности и за допълнително озвучаване, осветление и сценични ефекти. Към гримьорните и местата за подготовка на артистите има съвременни санитарни възли. За вкарване на декори, костюми и техника към сцената има рампа с механичен подемник. Партерното и балконското фоайе към зрителната зала са украсени и освен за изчакване на публиката, могат да се използват и за временни изложби, коктейли и други съпътстващи мероприятия. На партера се намират също и гардероба за публика и билетния център.[5]
- Голямата конферентна зала е обзаведена с модулни маси, допускащи подреждане „кръгла маса“ и други конфигурации, като побира около 100 места. Снабдена е с техника за озвучаване и звукозапис, мултимедия и други технически средства.[5]
- Малката конферентна зала има 60 – 80 места и също се използва за конференции, обучения, презентации на книги, пресконференции и други.[5]
Двете конферентни зали са на първия етаж в предната част на сградата и са оборудвани с кабини за симултантен превод.
На втория етаж в предната част на Дома са разположени
- Камерна зала с възможности за адаптация като кинозала,
- Звукозаписно студио и
- Репетиционна хорова зала.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дом на културата „Борис Христов“, архив на оригинала от 15 януари 2019, https://web.archive.org/web/20190115080405/http://domborishristov.com/index.php, посетен на 12 януари 2019
- ↑ Обновеният Градски дом на културата отвори врати
- ↑ Успяхме: Възстановяват стенописа на Йоан Левиев в Дома на културата
- ↑ Стенопис на Йоан Левиев – унищожен безвъзвратно
- ↑ а б в г Дом на културата „Борис Христов“
