Гюнтер де Бройн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гюнтер де Бройн
Günter de Bruyn
Гюнтер де Бройн през 1981 г.
Гюнтер де Бройн през 1981 г.
Роден1 ноември 1926 г.
Починал4 октомври 2020 г. (93 г.)
Професиябелетрист
Националност Германия
Жанрроман, новела, разказ
Дебютни творбиСватба във Велцов (1960)
НаградиХайнрих Ман (1964)
Уебсайт
Гюнтер де Бройн в Общомедия

Гюнтер де Бройн (на немски: Günter de Bruyn) е германски белетрист, сред значимите писатели на ГДР.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер де Бройн прекарва детството и ученическите си години в Берлин. От 1943 до 1945 г. участва във Втората световна война като помощник във Военновъздушните сили и войник в Чехословакия. След освобождаването му от американски плен и престой в лазарет поради нараняване на главата Бройн си намира работа като земеделски работник в Хесен.

След като се завръща в Берлин през 1946 г., Бройн получава в Потсдам образование като учител. До 1949 г. работи като учител в Гарлиц, Хафелланд. От 1949 до 1953 г. се обучава за библиотекар. След това до 1961 г. работи като научен сътрудник в Централния библиотекарски институт в Източен Берлин. През този период става доцент и публикува трудове по библиотекознание.

От 1961 г. Гюнтер де Бройн е писател на свободна практика. От 1965 до 1978 г. е член на Председателството на Съюза на писателите на ГДР, от 1974 до 1982 г. е член на Президиума на ПЕН клуба на Германската демократична република.

Пред Конгреса на писателите на ГДР в Берлин през 1981 г. Бройн е сред малкото, които изказват критика срещу политиката на ГДР[1]. През 1987 г. Гюнтер де Бройн и Кристоф Хайн поемат инициативата за смекчаване на цензурата в литературата.

През октомври 1989 г. Гюнтер де Бройн отказва да приеме Националната награда на ГДР „поради закостенялост, нетолерантност и недиалогичност на правителството“[2].

След Обединението на Германия става член на общогерманския ПЕН клуб.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Über die Arbeit in Freihandbibliotheken, 1957
  • Hochzeit in Weltzow, 1960
  • Wiedersehen an der Spree, 1960
  • Einführung in die Systematik für allgemeinbildende Bibliotheken, 1961
  • Der Hohlweg, 1963
  • Ein schwarzer, abgrundtiefer See, 1963
  • Maskeraden, 1966
  • Buridans Esel, 1968
Буриданово магаре, изд.: Народна култура, София (1972), прев. Страшимир Джамджиев
  • Preisverleihung, 1972
  • Der Holzweg, 1974
  • Tristan und Isolde, 1975
Тристан и Изолда, изд.: Отечество, София (1983), прев. Любомира Въжарова
  • Geschlechtertausch 1975
  • Das Leben des Jean Paul Friedrich Richter, 1975
  • Märkische Forschungen, 1978
Издирване в Бранденбург, изд.: Народна култура, София (1981), прев. Фани Караджова-Потоцка
  • Im Querschnitt, 1979
  • Babylon, 1980
  • Neue Herrlichkeit, 1984
  • Lesefreuden, 1986
  • Frauendienst, 1986
  • Brandenburg, 1991
  • Im Spreeland, 1991
  • Jubelschreie, Trauergesänge, 1991
  • Zwischenbilanz: Eine Jugend in Berlin, 1992
  • Mein Brandenburg, 1993
  • Das erzählte Ich, 1995
  • Was ich noch schreiben will, 1995
  • Irritation und Verstehen, 1995
  • Vierzig Jahre: Ein Lebensbericht, 1996
  • Altersbetrachtungen über den alten Fontane, 1999
  • Die Finckensteins. Eine Familie im Dienste Preussens, 1999
  • Deutsche Zustände, 1999
  • Preußens Luise. Vom Entstehen und Vergehen einer Legende, 2001
  • Unzeitgemäßes, 2001
  • Unter den Linden, Geschichten um eine Straße, 2003
  • Abseits. Liebeserklärung an eine Landschaft, 2006
  • Als Poesie gut. Schicksale aus Berlins Kunstepoche 1786 bis 1807, 2006
  • Die Zeit der schweren Not: Schicksale aus dem Kulturleben Berlins 1807 bis 1815, 2010
  • Gräfin Elisa. Eine Lebens- und Liebesgeschichte, 2012
  • Kossenblatt. Das vergessene Königsschloss, 2014
  • Die Somnambule oder Des Staatskanzlers Tod, 2015
  • Sünder und Heiliger. Das ungewöhnliche Leben des Dichters Zacharias Werner, 2016
  • Der Sandpoet. Friedrich Wilhelm August Schmidt, genannt Schmidt von Werneuchen, 2017

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Mitschnitt der Kongressreden, Deutsches Rundfunkarchiv. Und: Bericht von Henry Bernhard 1981 im Deutschlandfunk.
  2. ↑ Tilman Spreckelsen: Seid ihr nur laut, er ist gründlich. Redlich, sinnlich: Dieser Erzähler hat einen verblüffenden Altersstil entwickelt – zum neunzigsten Geburtstag des Schriftstellers Günter de Bruyn. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung vom 1. November 2016, S. 11
  3. ↑ Auskunft des Bundespräsidialamtes
  4. ↑ Träger des Jean-Paul-Preises Архив на оригинала от 2015-06-27 в Wayback Machine., Bayerisches Staatsministerium für Bildung und Kultus, Wissenschaft und Kunst

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гюнтер_де_Бройн&oldid=11958971“.